Това обаче, което надминава всичко по своята неестественост и шокира всички, е увлечението на Едуард по един млад скуайър в двора на баща му — Пиърс Гавестън, чийто баща е беарнският рицар Арнул дьо Габастон, получил кралското покровителство, след като се премества да живее в Англия през 1296 г. Пиърс е красив, духовит и винаги пищно облечен млад мъж, чиято дружба с Едуард освобождава принца от леденостудената изолация, с която е обграден в кралския двор, и му вдъхва малко самоувереност, от която той толкова се нуждае. Макар че Пиърс, както и баща му преди това, да са приближени на английския кралски двор, кръвта и потеклото им се смятат за недостатъчно знатни, за да може младежът да бъде близък приятел на английския престолонаследник, и това прави особено неприятно впечатление, когато Едуард и Гавестън парадират открито с близостта си. „Едуард беше твърде фамилиарен в отношенията си със своите най-близки приятели, стеснителен с непознатите и много горещо обичаше една определена особа“ — съобщава сър Томас Грей (Sir Thomas Gray, Scalacronica, vol. XL). Друг съвременник на онези събития пише: „А когато синът на краля56 го видя57, той така го обикна, че влезе с него в здрава и неразрушима чувствена връзка, при това пред очите на всичките му поданици.“
Близките отношения между сина му и младия придворен рицар озадачават и тревожат крал Едуард I. Наистина, силната привързаност между мъже през Средновековието не е изключение. Един съвременник сравнява дружбата на Едуард с Гавестън с тази между Давид и Йонатан, която представлява неподлежащо на съмнение оправдание на близките отношения между мъже, взето от самата Библия. Но такава интимна близост, както открито се заявява в англосаксонската поема „Амис и Амилън“, може дори да надмине верността на мъжете към жените, но трябва непременно да се основава на взаимност и в никакъв случай не бива да има нещо общо с физическата близост. Защото ако има физическа близост, при която единият партньор е активен, а другият пасивен, това поведение е неестествено и несъмнено се излиза извън границите на морала и закона. Но каквото и да са подозирали неговите съвременници, те едва ли са смеели да го кажат на глас приживе на краля. Едва след смъртта му Хрониката на Мелса открито заявява, че Едуард II „изпитвал необикновено удоволствие от греха на содомията («delectabat invitio sodomitico nimium») и, изглежда, е бил лишен както от щастие, така и от благоприличие през целия си живот.“
Каквито и да са били подозренията на Едуард I по отношение на младия Гавестън, той очевидно иска да се отърве от него, особено докато урежда брак за сина си с една френска принцеса. Когато през пролетта на 1307 г. Едуард се осмелява да ходатайства пред баща си за графството на Понтийо, което да бъде предоставено на приятеля му Гавестън, кралят отговаря вбесен: „“Кучи сине, копеле майчино, ти ли, дето не си придобил нищо, ще раздаваш земите ни? Бог ми е свидетел, че ако не беше опасността от разпадане на кралството, ти никога нямаше да получиш наследство от мен." А след това хвана сина си за косите и отскубна част от тях от корен", разказва Ранулф от Хигдън (Polychronicon, vol. VIII). На 26 февруари той издава заповед за изгонването на Гавестън от кралството и нарежда на сина си да не е посмял повече да се вижда с любимия си приятел. Но само няколко месеца по-късно, на 7 юли 1307 г. избухливият и войнствен Едуард I умира по време на последния си поход срещу разбунтувалите се шотландци.
Синът му Едуард II веднага анулира неотдавнашната заповед на баща си и „statim revocavit amasium suum Petrum de Gaveston“58, дава му титлата граф на Корнуол (още на 6 август 1307 г.) и му дарява големи имения, включително и земи, притежавани дотогава от един от бащините му министри — епископа на Ковънтри Уолтър Лангтън, който веднъж си е позволил да направи остра забележка на младия Едуард за непристойния му начин на живот.
За да улеснят своята близост, двамата млади мъже влизат в роднински връзки по сватовство. Гавестън се жени за кралската племенница Маргарет де Клеър, сестра на младия граф на Глостър, която също е много богата наследница и има от нея една дъщеря. Едуард е вече женен, според плановете на баща му, за дванадесетгодишната дъщеря на френския крал, Изабел. На практика излиза, че Едуард е бисексуален, защото неговата съпруга му ражда двама сина и две дъщери, а освен това има и един незаконен син, Адам. Неговите чувства са обаче щедро насочени само към Гавестън, и то до такава степен, че някои негови съвременници подозират, че младият крал е жертва на черна магия („Vita Eduardi Secundi“). Гавестън пък, както винаги с блестяща външност и не обръщащ особено внимание на ненавистта, с която се отнасят към него благородниците, тържествува от новото си положение.
58
„Веднага извика обратно в Англия своя любим Пиърс Гавестън“, както пише Ранулф на същото място. — Б.пр.