Когато военната експедиция започва бавно да напредва на югозапад, лошото здравословно състояние на краля става очевидно. Според придружаващите го лекари той „е в трескаво състояние и е неспособен да се държи на седлото“. Неуморният хронист, споменатият вече монах от „Сен Дени“ — Мишел Пентоен, който пътува с войската, съобщава, че кралят просто не прилича на себе си (Chronique du religieux de St. Denis, ed. 1839, vol. II, p. 18). Точните думи, с които описва тази ситуация, са следните: „velut vir non sane mentis verbis fatuis utendo, gestis eciam majestatem regiam dedecentes exercuerat inter eos“, което ще рече, че Шарл VI говори глупости и прави неподобаващи на положението му жестикулации75. Всичко това свидетелства, че като последствие от предишното си боледуване кралят изпада в състояние на нервно изтощение още преди инцидента, който предизвиква неговия срив.
Това се случва през един зноен летен ден — на 5 август, 1392 г., когато кралят и неговите приближени са вече близо до границите на Бретан. Шарл VI, пийнал вече доста вино, е облечен в черен кадифен жакет, носи ризница и шапка от червено кадифе, украсена с перли. Макар че брат му и техните чичовци, които по принцип са против похода, все пак вземат участие в него, в онзи момент кралят язди пред тях заради лошото състояние на пътищата и облаците прах, които конете оставят след себе си.
Когато кавалкадата приближава гората на Льо Ман, близо до една колония за прокажени, някакъв мъж, облечен в груби дрехи, изскача зад едно дърво, хваща оглавника на кралския кон и крещи: „Не продължавай нататък, благородни кралю! Върни се обратно, защото скоро ще бъдеш предаден!“ (или по думите на монаха от „Сен Дени“: „Non progrediaris ulterius, insigne rex, quia cito prodendus es.“) Кроасар, който научава за случилото се от един очевидец — господаря на Куси, пише почти същото, но на френски: „mais retournant, car tu es trahy“76; (Chronique de Froissart, cap. XV, p. 37). Прислужниците на краля принуждават странника да пусне поводите на коня, но е учудващо, че той не е арестуван, вероятно защото го вземат за луд. Ала меланхоличният му пророчески глас, предвещаващ измяна, отеква в горите. Този инцидент силно притеснява Шарл.
Но най-лошото предстои да се случи. Когато кавалкадата излиза от гората и навлиза в напечената от лятното слънце равнина, един от пажовете на краля, полузаспал на седлото от жегата, изпуска от ръцете си кралското копие, което издрънчава по стоманения шлем на яздещия наблизо негов другар. Това стряска крал Шарл; той веднага вади меча си и с викове „Напред срещу изменниците, които искат да ме предадат в ръцете на врага!“, започва да ръга всички около себе си, които успява да достигне. Така загиват четирима или петима от неговите рицари, между които е и един много известен гасконец, рицарят Дьо Полиняк.
„Господи — възкликва херцогът на Бургундия, — кралят е обезумял! Нека някой да го хване!“ Най-накрая Гийом Мартел успява да хване Шарл изотзад, а други му вземат меча, вече строшен на две в разразилото се меле. Свален от коня си, кралят лежи на земята онемял и с обезумели очи, които ще изхвръкнат от орбитите си. По-късно слугите му го качват на една волска каруца, която го връща обратно в Льо Ман.
Две денонощия кралят е в кома. Когато отново идва в съзнание, той говори несвързано и не познава никого от приближените си. Всички са на мнение, че той е жертва на някаква магия, но има и такива, които смятат болестта му за Божие наказание за неспособността на неговото правителство да прекрати схизмата, която разделя Църквата, и заради наложените от него непосилни данъци на народа. Описвайки настъпилия в страната хаос след психичния срив на краля, монахът от „Сен Дени“ свидетелства, че „през двата дни, когато кралят беше в безсъзнание и не можеше да движи крайниците си, температурата му се понижи и в тялото му остана малко топлина единствено в областта на гърдите, където сърцето му биеше твърде слабо“.
Но постепенно, под грижите на лекаря Дьо Арсини, здравословното състояние на Шарл VI постепенно се подобрява. Гийом дьо Арсини — човек с огромен опит и здрав разум въпреки деветдесет и две годишната си възраст, веднага забелязва, че кралят страда от болест, твърде подобна на тази, от която е боледувала и майка му, Жана Бурбонска. „Ceste maladie est venue au roy de tourble. Il tient trop de la moistur de la mere“ — твърди специалистът, цитиран от хрониста Фроасар77. Според полезните съвети на Арсини кралят трябва да се храни и пие достатъчно и да си почива и спи до насита. Само за месец състоянието му вече е достатъчно добро, за да се смята, че е оздравял. През есента на 1392 г. Шарл VI отива в църквата на Лиеската св. Богородица в Лан, за да поднесе своята благодарност за излекуването си, и взема участие в церемониите по случай патронния празник на манастира „Сен Дени“.
75
буквален превод: „като някой човек с нездрав разум той си служеше с глупешки слова и правеше пред приближените си жестове, неподобаващи на неговото кралско величие“. — Б.пр.
77
Chronique de Froissart, cap. XV, pp. 48–49; буквален превод: „Тази болест постигна краля поради душевно разстройство. Той твърде много е наследил здравословните проблеми на майка си.“. — Б.пр.