Макар дон Карлос да е лишен от майчини грижи от самото си рождение, неговата гувернантка доня Леонор де Маскареняс — благочестива дама, гувернантка и на самия Фелипе II, която възнамерява да постъпи в манастир — получава нареждане от краля „да се грижи за него89 като негова майка“90.
Детето вероятно е свързано емоционално със своята възпитателка, защото ѝ оставя части от свещени мощи в завещанието си. „Какво ще излезе от мен без баща и майка; дядо ми е в Германия, а баща ми — в Монсон“ — оплаква се момчето, когато тя напуска неговия дом. Това става, когато Карлос е на седем години и е решено да не бъде повече под опеката на жена, а да бъде поверен на грижите на дон Антонио де Рохас, на когото той също така оставя в завещанието си парченце от трънения венец на Христос от Разпятието. За учението на детето отговаря Онорато Хуан — член на благородна испанска фамилия, който учи при своя сънародник, ренесансовия учен Вивес, преди да бъде приет в кралския двор. Хуан де Мунятонес пък обучава младия принц в областта на религията.
Карлос трябва доста рядко да е виждал баща си, защото Фелипе II не посещава често Испания, преди да получи короната. През 1554 г. той се жени за английската кралица Мери Тюдор — мащехата, която Карлос никога няма да види. Според брачния договор, ако на Мери и Фелипе им се родят деца — нещо, което Мери толкова силно желае, на най-големия им син се пада да наследи владението на Англия, Нидерландия и Франш-Конте, докато Испания и подвластните ѝ територии остават за дон Карлос. Ако бракът не доведе до раждането на деца, Фелипе губи правата върху Англия.
Още от самото начало става ясно, че дон Карлос ще бъде трудно дете с особен темперамент, което още един път показва, че може да е получил някакво мозъчно увреждане по рождение. Венецианският посланик91 обезпокоен уведомява своето правителство, че Карлос се е родил със зъби, че хапе и даже се опитва да отхапе зърната на гърдите на своите дойки, причинявайки на три от тях болезнени наранявания. Научава се да говори твърде късно и заеква чак до своето възмъжаване. По-късно се коментира, че макар да има хубав глас, принцът силно се затруднява при произнасяне на буквите „р“ и „л“. Посланикът Тиеполо споменава, че първата дума, която Карлос, успява да произнесе, е „не“.
Карлос е своенравно и твърдоглаво дете, което не иска да се занимава с учебниците си. „Когато преминава от детството към юношеската възраст, той престава да проявява интерес и към учението, и към бойните изкуства, и към ездата, както и към всякакви други доблестни занимания, а се забавлява само, като вреди на другите… Отказва да бъде полезен в каквото и да било и проявява огромно желание да нанася вреди. Говорът му е затруднен“ — разказва гореспоменатият венециански посланик през 1563 г. „Много ме натъжава — споделя неговият ментор Онорато Хуан, — че принцът не напредва достатъчно бързо, както би ми се искало.“ „Що се отнася до неговите занимания с науките — пише дон Гарсия де Толедо, — той напредва много бавно, защото учи без желание. Същото е положението и при физическите упражнения и фехтовката.“ „Принцът е любознателен и съобразителен, но иначе е твърде необразован“ — заявява през 1563 г. английският посланик в Испания (Calendar of State Papers, Elizabeth, 1562. Foreign. Ed. 1869, p. 85).
90
всички цитати до края на тази глава, които нямат препратки, са взети от книгата на M. Gachard, Don Carlos et Philippe II, 2 vols. Bruxelles, 1863. — Б.пр.