Това, което следва, е отлична илюстрация на тезата, че понякога обществената дейност може да бъде чисто и просто външно проявление на интимни проблеми и на лични амбиции. Защото през следващите десетина години, в преследването на своите интереси и желания, станали непостижими поради сложното преплитане на политиката на папството и на Свещената Римска империя, той без много да му мисли унижава собствената си съпруга, унищожава един от най-способните си министри, потъпква правата и свободите на Църквата и отхвърля върховенството на папата и на Римокатолическата църква. Макар че да се твърди, че Английската реформация е незаконно дете на кралските прищевки на Хенри, е недопустимо опростенчество, все пак без неговите лични апетити тя би поела по съвсем друг път. Дори кралят да е оправдавал насоката на своята политика с това, че в крайна сметка тя е за благото на цялото кралство и в личен план на неговата собствена душа, все пак на практика постъпките му са израз на една изключително егоистична цел.
Погледнат от този ъгъл целият живот на Хенри VIII е проявление на безогледно себелюбие, подплатено с личното убеждение, че притежава дадена му от Бога власт. Прекратяването на брака му с Катерина Арагонска и скъсването на отношенията с папата откриват нови перспективи за изява на някои от най-лошите черти в характера на краля, които с напредването на възрастта се задълбочават. Върху тях също хвърля известна светлина и бракът му с Ан Болейн.
Години наред младата жена устоява на интимните му задиряния и не ляга с него, преди да е убедена, че разводът му с Катерина Арагонска със сигурност ще се осъществи. Кентърбърийският архиепископ Уоръм умира през август 1532 г. През октомври Ан, наскоро получила благородническата титла маркиза на Пембрук, придружава Хенри в пътуването му във Франция. До края на същата година тя вече е бременна. Кралят, научавайки добрата новина за бъдещата поява на бебето, не без съдействието на изгряващите в политиката звезди на Томас Кранмър и Томас Кромуел, ускорява процедурата на своя развод, който трябва да се състои със или без одобрението на папата. На 25 януари 1533 г. Ан се омъжва тайно за краля, а Кранмър, издигнат на катедрата в Кентърбъри и с подкрепата на семейство Болейн, обявява на 23 май същата година брака на Хенри VIII с Катерина Арагонска за анулиран.
Скъсването на отношенията с Рим, осъществено до голяма степен от Томас Кромуел, се основава на твърдението, че исканията на папата сами по себе си също противоречат на Светото писание. Това има важни последствия както за Англия, така и за Английската църква, за които допринася лично и Ан Болейн, предлагайки на краля кандидатури за епископските катедри, а от друга страна, внушавайки му реформационни идеи. Но основните грижи на краля си остават от личен характер. Защото на 7 септември 1533 г. отново му се ражда дъщеря — Елизабет.
В създалото се положение може да се открие още един елемент, който също хвърля светлина върху личността на Хенри VIII. След като става съпруга и майка, Ан фактически загубва дотогавашния си висок статут, защото преди да се омъжи за краля, той нетърпеливо очаква нейните ласки, докато след сватбата, според общоприетата по онова време традиция, тя става просто негово послушно и подвластно притежание. Хенри без съмнение продължава да смята за напълно в реда на нещата да се забавлява, както го е правил и по време на брака си с Катерина, флиртувайки с придворните дами. Скоро той изневерява и на Ан. Тя обаче, със своето свободомислие и упоритост, съвсем естествено се възпротивява на поведението на съпруга си, защото то застрашава нейната позиция като съпруга и кралица. Тя не може да гледа спокойно на изневерите на краля, които той вероятно приема като част от своите кралски прерогативи. За Хенри, както показват и следващите му бракове, брачният съюз също трябва да бъде подчинен на кралската воля. И той не понася нищо, което би поставило под съмнение това му право. За известно време надеждата да се роди наследник от мъжки пол прикрива разломите в техните отношения, които с отслабването на страстта на Хенри към Ан се задълбочават още повече.
В края на 1535 г. Ан отново е бременна. Ако тя беше родила син на Хенри, това вероятно би сложило край на новото увлечение на монарха към Джейн Сиймор, независимо че за краля ловуването е по-интригуващо от самата плячка. Защото самото преследване на целта най-добре задоволява неговото его. Така в последните месеци на 1535 г. съдбата на Ан е поставена на карта.
В този критичен момент кралят преживява сериозно премеждие. На 17 януари 1536 г., когато „качват краля на един едър кон, за да участва в турнира [в Гринуич], той пада така лошо заедно с коня си“, че имперският посланик в Англия, Шапюи, пише на 29 януари същата година на Гранвел108 „Всички си помислиха, че е цяло чудо, дето той остана жив и изобщо не се нарани“. Д-р Ортис пише на императрицата от Рим на 6 март и споменава предпазливо: „Френският крал каза, че кралят на Англия паднал от коня си и в продължение на два часа не можел да говори. «Ла Ана»109 толкова се притеснила, че пометнала момченцето, с което била бременна… При положение че кралят не се е оправил от падането, голямо снизхождение е, че любовницата му е загубила бебето.“
108
Никола Гранвел — съветник на император Карл V и баща на кардинал Антоан Гранвел. — Б.пр.