Осма глава
Шведска сага
Независимо, че лудостта на Хуана Кастилска и на дон Карлос са били заплаха за стабилното развитие на техния народ, на практика никой от тях не е упражнявал пряко държавната власт. Всъщност само двама от така наречените „душевно разстроени“ средновековни европейски монарси са управлявали реално своите страни и са оставили трайна следа в историческото им развитие: Шарл VI Френски и Хенри VI Английски. Макар че, както видяхме, пристъпите на лудост на Шарл са периодични, те обхващат дълги периоди от време, дестабилизират управлението на държавата и допринасят за бедственото и хаотично положение на народа по време на война с англичаните. За разлика от Шарл периодите на умопомрачение, в които изпада Хенри VI, са сравнително кратки, но се случват в моменти на остра политическа криза и затова имат изключително тежки последствия за Англия. Такава е и лудостта на шведския крал Ерик XIV. Неговото управление трае само осем години и завършва със свалянето му от престола през 1568 г., но ефектът, който менталният му срив — очевидно дължащ се на шизофрения в края на царуването му, има катастрофални и дълготрайни последици за шведското кралство и шведските поданици.
Народът, на който Ерик става крал през 1560 г., има сравнително дълга история, но много по-късно се консолидира в съвременна за тогавашните критерии държава. От времето на Калмарския съюз през 1397 г. в продължение на столетие и половина Швеция е обединена с Норвегия и Дания в общо кралство, управлявано от датския крал. След това, през 1520 г., като следствие от клането на шведски първенци в Стокхолм — около осемдесет от тях са екзекутирани само за един ден, 8 ноември 1520 г. — извършено по заповед на душевноболния датски крал Кристиян II, сам жертва на лудостта, шведите въстават срещу датските си господари, водени от благородния мъж Густав Ваза, който загубва най-близките си по време на „кървавата баня“.
Густав Ваза дава облика на една нова Швеция. Той насърчава развитието на икономиката, ограничава останалото от стари времена влияние на Римокатолическата църква и отдава предпочитанията си на Протестантската реформация, като по този начин Шведската църква, подобно на Английската, става до голяма степен зависима от короната. Ваза се справя и с разединената шведска аристокрация, като сплашва едни, а други подкупва, най-вече като ги възнаграждава с конфискувани от Църквата имения. Така страната се превръща в силна и добре функционираща монархия, която става първостепенна сила в района на Балтийско море.
Първият крал на новоосвободената шведска държава124 е човек с невероятни способности и опит, но неговият характер има и някои тъмни страни, показващи склонност към душевна нестабилност. Противниците му го наричат „тиранин и ловджийско куче“. Когато се ядоса, става опасен. Веднъж дъщеря му Цецилия го довежда до гняв, той я хваща и ѝ отскубва косите от корен. Някакъв златар, който си е взел почивен ден без разрешение, е така пребит от краля, че умира от раните си. Друг път един секретар си позволява да го ядоса и кралят го гони дълго време из двора около замъка с нож в ръка. По характер Густав е много избухлив и в гнева си действа направо като луд. Единият му син — херцог Магнус от Остерготланд, също полудява. Другият — Йохан III, наследил Ерик на престола, макар и да се владее по-добре, все пак не може да се смята за напълно нормален. Той например винаги държи подръка железен чук, който не се колебае да използва срещу тези, които го ядосват.
В началото на своето царуване най-големият син и престолонаследник на Густав — Ерик XIV не дава признаци за нещо обезпокоително. Точно обратното — в много отношения той е образец на всички добродетели и пример за истински ренесансов владетел. Владее латински и знае френски, испански, немски, италиански и фински, в библиотеката му се срещат и книги на гръцки и на еврейски език. Чете много и се интересува от география, история и политически науки; познава трудовете на Макиавели, когото смята за свой учител в политиката и военното дело. Проявява интерес и към съвременните изобретения и архитектура; умее да рисува и да гравира; във военното дело се проявява като голям откривател, но по-скоро на теория, отколкото на практика. Кралят свири на лютня; занимава се с пчеларство и е запален по астрологията, като на моменти се оставя да бъде ръководен от звездите, което има фатални последствия за него. Така в подготовката му са налице всички необходими дадености, за да стане велик владетел, а освен това го смятат и за подходяща партия за брак с Елизабет Английска.