Всички дадености — но само на пръв поглед! Ерик изглежда много по-подготвен в абстрактните политически идеи, отколкото в практическите действия. Като се осведомява, че родът Ваза не може да се похвали с по-знатни предци от останалите шведски аристократични родове, той разработва грандиозна концепция за правото му да заема кралския престол в страната. Най-напред фактът, че приема кралското име Ерик XIV (Ерик XIII е починал още през 1440 г.), има символично значение; той изразява желанието на краля да подчертае приемствеността на шведската монархия и да насочи вниманието на останалите към царуването на предишните шведски владетели. Ерик се възхищава на славното „готско“ минало на страната и по-късно лично превежда на шведски пълната с измислици история на готите от Йоханес Магнус125.
Издигането на монархията в култ е характерно за всички държави по света през шестнадесетото столетие, но в желанието да възвеличи своето положение и да се издигне над по-първите благородници в страната, към политическите аспирации на които се отнася с подозрение, Ерик изпада в мегаломания. По принцип вероятно той е бил неуверен в себе си човек, страхуващ се от всяко реално или имагинерно предизвикателство към кралската му власт. Между другото Ерик е първият шведски крал, който настоява да се обръщат към него с „Ваше Величество“. Недоверието му става маниакално; темпераментът му е много непостоянен и навсякъде съзира заговори срещу себе си в кралския двор. Така това, което в началото изглежда е само дребен недостатък на неговия характер, с течение на времето се превръща в мания. Според думите на изследователя Майкъл Робъртс „скъпоценният камък е бил пукнат от самото начало и при всеки по-силен удар е съществувала опасност от разпадането му на части“. (M. Roberts, The Early Vasas, p. 201)
Още преди смъртта на баща му Густав, започват преговори за уреждане на брака на Ерик. Изборът на принца пада върху младата английска принцеса Елизабет — по онова време полусестра и наследница на кралица Мери Тюдор. На пръв поглед тя не изглежда много изгодна партия, защото като протестантка отношенията ѝ с нейната сестра католичка са твърде обтегнати (а според католическите догми тя е незаконородена), а и никой още не знае, че бременността на Мери ще се окаже неуспешна. Бащата на Ерик — Густав Ваза, е по-малко ентусиазиран от този брак, отколкото сина му, но, от друга страна, ако Елизабет стане кралица, сватбата ѝ с Ерик би се превърнала в много престижно начинание и би помогнала за консолидирането на шведската власт в Северна Европа. Във всеки случай по онова време браковете с шведски благороднически фамилии не са на особена почит и по такъв начин кръгът на свободните протестантски принцеси доста се стеснява. На този фон Елизабет наистина би била чудесен избор.
Наставникът на Ерик, Дионисиус Бойреус, е изпратен в Лондон да проучи как стоят нещата и ако е необходимо, да започне преговори за този брак. В качеството си на legatus perpetuus126 той изтъква пред своите домакини, че евентуалната сватба на Ерик с Елизабет ще засили английската търговия с балтийските държави. Обръща внимание и на кралското потекло на Ерик, който не е просто някаква издънка от рода на „прости хора, откъснали шведския трон от датската корона“. Но кралица Мери Тюдор като истинска католичка няма намерение да си губи времето с един протестантски принц от Севера и изразява своето негодувание, че шведският пратеник се е обърнал е предложение първо към сестра ѝ, която недолюбва, така че в крайна сметка тя отхвърля предложенията на Бойреус по отношение на Елизабет.
За една година обаче след пристигането на Дионисиус в Лондон обстановката там се променя съвсем неочаквано и Елизабет наследява сестра си на английския трон. Тогава тя изпраща послание до бащата на Ерик — Густав Ваза, в което заявява, че приятелството, което той ѝ засвидетелства, и особено през мрачното време на управлението на нейната сестра, е нещо, което тя високо цени. Въпреки това „тя не е въодушевена от мисълта за брак [с Ерик], защото Бог така е обсебил съзнанието ѝ с желание за безбрачен живот, че тя не ще се откаже от него.“ Затова тя се чувства задължена да отклони „красивия и любезен подарък“ на Ерик, но ще направи всичко възможно, за да улесни желанието на Ерик да се ожени за която и да било друга принцеса. Освен това Елизабет заявява, че „приема да бъде негова длъжница във всичко друго само не и в областта на брачните въпроси“127.
127
Calendar of State Papers, Foreign, 1559–1560. Ed. 1865, p. 86; всички останали цитати, за които няма препратки в скоби, са от тази сбирка с документи. — Б.пр.