Тези доводи обаче не обезкуражават Ерик и той продължава да настоява на предложението си за брак. Веднъж обладан от някаква идея, той не се отказва лесно от нея. Пише на кралицата в изблик на егоцентричната си любов, че „omnino confidam et amare ne prosequi“128. Казва ѝ, че е привързан към нея от една вечна любов, че и до този момент я обича вярно и неизменно и че е окуражаван от нейните „велики жестове на благоразположение и привързаност каквото и да са означавали те“.
Елизабет обаче е пределно ясна, макар че никой не иска да я разбере. „Научавайки, че принцът очаква да се ожени за мен, изразих моето съжаление, че не мога да сключа подобно споразумение“ — напомня тя на шведския посланик на 6 май 1559 г. Въпреки това една помпозна шведска делегация начело с брата на Ерик — херцог Йохан, пристига в Англия да настоява за кандидатурата на принца за брак с кралицата. Елизабет се извинява за недостатъчно добрия прием, който им е оказан, но на 23 юли 1559 г. повтаря, че не би желала „да променя сегашния си самотен начин на живот… Затова не бива да бъде убеждавана да избира свой брачен партньор или да изслушва нечии ходатайства по този въпрос.“
Тогава Ерик решава, че единственият начин да убеди кралицата да промени своето мнение е лично да се яви пред нея. Баща му дава своето съгласие, а шведският Риксдаг129 гласува средства за пътуването. Преди обаче да потегли на път, баща му Густав умира (на 29 септември 1560 г.) и Ерик става крал. Сега Елизабет няма как да отхвърли предложенията за брак на един могъщ владетел. Малко след като е коронясан, без съгласието на английската кралица, Ерик отплава, но и природата се оказва срещу него. В пролива Скагерак се разразява такава силна буря, че корабът на шведския крал отчаяно търси спасение. Един от другите кораби на кралската флотилия се разбива, а трети, в който пътуват двамата по-малки братя на Ерик — Карл и Магнус, временно се смята за изчезнал. Тогава кралят пише на Елизабет за провала на своето пътуване, но все пак смята, че не всичко е загубено, защото то доказва сериозността на неговите намерения. „Въобще не бих се оплаквал от тези трудности и опасности, ако те ви накарат да промените мнението си относно моето предложение за брак… Обичам ви повече от себе си. Никой обаче не е толкова глупав да продължава да обича, ако самият той не е обичан… Съдбата оттук нататък стана за мен по-коравосърдечна от стомана и по-жестока от Марс.“
С други думи, няма отърваване от този упорит влюбен, който обещава да отплава за Англия още следващата пролет. Ерик получава от своя пратеник в Лондон — Нилс Гиленстирна, високопарни описания на красотата и интелигентността на Елизабет, както и уверения за големия ентусиазъм, с който тя очаква пристигането му — нещо, на което сме по-малко склонни да вярваме. В отговор Ерик изпраща романтични писма, написани на изискан латински, които подписва „VM frater et consanguineus amantissimus, Ericus“130. В „Историята на Нюкасъл и Гейтсхед“ четем:
„Кралят беше убеден от хитрия английски агент в Стокхолм да купи диаманти, които да подари на кралицата. Очаквайки пристигането на краля, лондонските амбулантни търговци продаваха на наивните минувачи дървени гравюри, изобразяващи Елизабет и Ерик един до друг на отделни тронове. Гражданите на Нюкасъл се съгласиха да предоставят дома на кралицата на разположение на Ерик и изработиха специални гоблени, с които да я украсят. Бяха похарчени 10 шилинга за да белосат голямата зала в двореца на Нейно величество в града преди пристигането на шведския крал, а на Робърт Хорсброк бяха платени 2 лири за един тон бира, с която да забавляват височайшия гост.“ (R. Welford, History of Newcastle and Gateshead, 1884–1887, II, p. 370)
Независимо че Елизабет отрича да има каквито и да било планове за женитба, европейските кралски дворове продължават да гледат сериозно на такава възможност, както личи от думите на Спелт, отправени към сър Уилям Сесил на 22 април 1560 г.