Синедрионът — съветът на старейшините на евреите — подкрепяше този кандидат, както и мнозинството негови последователи от колонията есеи5, когато преди няколко години този луд човек топеше хората във вода. Носеше се слух, че е убит по нареждане на Ирод Антипа, тетрарх на евреите в Галилея, заради това, че нарекъл Иродиада — жената на Антипа — блудница. Доведената дъщеря на Антипа, Саломе, поискала от него да му вземе главата. Нямаше ли да настъпи край на вероломството на този народ? Антипа се боеше от новопоявилия се помазан, вярваше, че в него се е вселил духът на онзи с водата, чиято глава бе наредил да отсекат, и сега той се връща, за да отмъсти на тетрарха.
Имаше и трети участник в събитията, който още повече облекчаваше Пилат — Каиафа, първосвещеник на евреите, поставил се в услуга на Рим, чието влияние в Иерусалим бе по-силно дори от това на Пилат, бе не по-малко заинтересован недоволните да бъдат усмирени, за да не подкопават устоите на Римската империя и на установеното вече управление. И Каиафа, и Антипа мразеха и се бояха от евреина, а синедрионът ги подкрепяше. Нещата се развиваха добре. Прогонят ли го, той ще отведе със себе си смутителите на реда.
Пилат се загледа към равнината, простираща се отвъд западната стена, там, където слънцето вече се спускаше зад хоризонта. Чуваше как новите войници се събират в двора долу, нещо обичайно в навечерието на всеки празник. Щяха да се грижат за реда сред прииждащите поклонници за Празника на пролетното равноденствие, който евреите свързваха с епизод от историята си отпреди хиляди години, когато народът им напуснал земите на Египет.
Пилат се заслуша в командите на офицера, който водеше подготовката на войниците. Чуваше и шума от подметките им по мраморните плочи. Най-сетне се наведе през перилата на терасата, за да огледа отрядите. Огнената топка на залязващото слънце зад него ги заслепяваше и те можеха да видят само смътните очертания на фигурата му. В дни като този той неслучайно избираше да се покаже пред тях точно в този час на деня.
— Воини на Рим — провикна се Пилат, — гответе се за следващата седмица, когато градът ще се изпълни с поклонници. Ще се наложи да се справяте с всякакви случаи, които може да се окажат неприятни за империята. Носят се слухове за метежи, които да превърнат този иначе мирен празник в бунт, в нарушение на закона и реда. Воини на Рим, поведението на всеки от нас през следващата седмица може да се окаже от изключително значение за бъдещето на империята, а може би и за историята. Нека не забравяме, че наше задължение е да предотвратяваме всеки акт срещу държавата или статуквото, продиктуван от религиозен екстаз или стремеж към слава, целящ да промени съдбата на Римската империя и нашата съдба.
Беше далеч преди зазоряване, когато, изтощен от пътуването и с подпухнали очи, Иосиф от Ариматея стигна пред Иерусалим. В съзнанието му продължаваха да отекват вълните, които се блъскаха в бордовете на корабите му, чуваше в притъмнялата морска шир плясъка на греблата, на малката лодка, доближила търговската му флотилия, която чакаше да влезе в пристанището на Йопа на зазоряване.
Тежко предчувствие го обзе още преди пратеникът на Никодим да се представи и да се качи на борда. Иосиф никак не се изненада, че бележката, която му носеше, беше написана с тайнопис, в случай че попадне във вражи ръце. За Иосиф тя бе важна най-вече с това, което не казваше. Думите още горяха в съзнанието му.
Побързай. Часът настъпи. Никодим.
Значи наистина бе дошъл очакваният момент. Как ли се бе стигнало до това, мислеше си с болка Иосиф.
Реши да остави преценките за по-късно и пренебрегвайки всяка предпазливост, вдигна заспалия екипаж и нареди да отрежат въжетата, свързващи неговия кораб с останалите — така посред нощ плавателният му съд влезе единствен в пристанището на Йопа.
Хората му се бяха възпротивили разгорещено — убедени, че е загубил ума си. След като акостираха, Иосиф направи още нещо, което затвърди мнението, че е полудял. Остави ценния си товар — нещо нечувано за собственик на толкова голяма търговска флотилия — на грижите на екипажа, наруши постановената от римляните забрана да се движи нощем по улиците и стигна тичешком до конюшните, разбуди слугите, нае коне и потъна в мрака на нощта. Синедрионът — съветът на старейшините на евреите, щеше да се събира призори.
По опасните пътища на провинцията отекваше само чаткането на копитата на запенените животни, откъм горите в далечината се чуваше единствено гласът на цикадите, но в съзнанието на Иосиф кънтеше мисълта:
5
Секта аскети сред еврейския народ в древна Палестина, съществувала от II в. пр. Хр. до II в. сл. Хр. — Б.пр.