— Пандора те откри в Залцбург — звънна гласчето на Зоуи, която твърде дълго се бе сдържала да не се обади. — Така мама, Ърнест и аз научихме сума ти неща за теб!
— Но вие никога не сте идвали в Залцбург — заявих.
— Така ли мислиш? — вдигна вежди само Пандора.
Вече бяхме стигнали централната част на парка. Там, на мястото, където се събираха всички алеи, бе инсталирано гигантското колело, за което бе споменал Ърнест, със закачени на него сребристи люлки и толкова високо се издигаше над земята, че направо се губеше в надвисналите облаци. Положително в ясен ден от най-високата му точка можеше да се види цяла Виена. Недалеч от него се виждаше и въртележката, върху която в кръг бяха прикрепени неподвижно фигури на щрауси, жирафи и елени под формата на столчета и в този мрачен зимен ден, с наветите преспи сняг, изглеждаха доста не на място. Огромният диск се движеше напълно необяснимо за мен, защото не виждах някой да го бута. Сякаш въртележката ни бе чакала.
Недалеч оттам, на една каменна пейка с гръб към нас седеше мъж с дебело вълнено палто и плетена шапка. По едно време той се изправи и се обърна към нас.
— Защо пастрокът ми е настоявал да бъда далеч от майка ми през всичките тези години? — дръпнах ръката на Пандора. — Коя майка би допуснала такова нещо? Дори да е била затворена, както ти каза преди малко, положително е можела тайно да ми изпрати някакво писмо за всичкото това време…
— По-тихо — нетърпеливо ме прекъсна Пандора. — И снощи ти казах, че си в опасност. Застрашен си дори тук, на това самотно място, защото някой може да те чуе. Става дума за пари, Лафкадио, за парите на твоя баща Крисчън Алегзандър, петдесет милиона английски лири в златни крюгеранди40 и ценни акции в мините. За тях се грижи попечителски фонд, за да може майка ти да живее с част от доходите от тези акции до края на живота си, а другата част е предназначена за теб при евентуална нейна смърт. Сам видя, че тя е на смъртно легло. Той иска да сложи ръка на парите и затова я накара да подпише документите за осиновяване, като я заплаши, че ако откаже, ще лиши всички деца от средства. Жената и без това изгаря от тревога какво ще се случи с децата й…
— И Ърнест, и аз искаме да избягаме с теб — довърши Зоуи.
— С мен ли? — стъписах се. Мозъкът ми щеше да се пръсне. — Но аз не се готвя да бягам? Къде бих могъл да отида? А и какво ще правя?
— Мислех, че умееш да пазиш тайна — обърна се Пандора към момиченцето и подръпна една от буклите, подала се изпод кожената й шапка. След това продължи към мен: — Искам да се запознаеш с моя братовчед Дакиан Басаридис, който ще ти обясни нашия план. През зимата той работи тук като охрана в Пратера, а през лятото…
Мозъкът ми бе отказал да функционира. Младият мъж с дългото палто се приближи с усмивка и улови ръката ми между своите, изгледа ме така, сякаш имахме обща тайна! А ние наистина имахме. Бях се вцепенил от изненада. Бавно и постепенно мисловният ми процес се възстанови и парченцата от пъзела започнаха да се нареждат.
С никого до този момент не бях споделял тайната си страст, която пазех само за себе си като спасителен остров през дългите години на самотното си детство. Откакто бях ученик в Залцбург, всеки ден след училище се скривах в малка гора и часове наред свирех на цигулка — малка като играчка. Някой ми я беше подарил. Дори наставниците ми в училище не знаеха за тези мои занимания.
Ала съществуват граници на възможностите, колкото и голямо желание да имаш за един толкова сложен инструмент, да не говорим, че уроците си получавах единствено от стоене пред вратите на „Моцартеум“. Всичко това се промени преди около година, когато срещнах в гората мургав млад мъж, който вървеше и свиреше на виолата си. Звуците, които този човек изтръгваше от инструмента си, ми се сториха толкова съвършени, сякаш душата му се сливаше с въздуха в дълга страстна прегръдка. Този човек правеше любов с вятъра.
В този ден непознатият, чието име никога не научих, стана мой учител. И ето го сега стои пред мен и Пандора твърди, че е нейният братовчед Дакиан Басаридис. Срещах се с него няколко пъти в седмицата и той ме учеше. Излизаше, че е бил изпратен от майка ми и Пандора да ме намери.
— Майка ти наистина има последна заръка за теб, Лафкадио — обади се Пандора, докато вдигаше Зоуи на въртящата се платформа на въртележката. — Когато й споменахме за твоята дарба, тя започна да се моли да станеш велик цигулар — най-великият на света. Запазила е таен частен фонд за теб, създаден на твое име от кръстника ти господин Роудс, за този фонд пастрокът ти не знае абсолютно нищо. Сумата не е голяма, но е напълно достатъчна, за да плати музикалното ти образование, когато си готов за това. Дакиан е съгласен да те подготви за влизане в консерваторията. Ако Йероним спре издръжката ти в училището, има къде да те настаним да живееш. Какво мислиш за плана на майка ти, одобряваш ли го?
40
Парична единица в Южна Африка, носеща името на Паул Крюгер, председател на Южноафриканската република. — Б.пр.