Нощта бе топла и благоуханна. Реши да се върне по един страничен път, заобикаляйки празния терен зад заведението на Адриана. Преди триста години на широкия равен участък се бе издигал палатът на Шилбри Мечтателя. Магически палат, истинско постижение дори за онова време. Постепенно се беше… износил, както би казал Шилбри.
Един ден бе изчезнал. Оттогава никаква магия не действаше над този пуст парцел.
Някой бе казал на Аран, че семействата на хората вълци са се настанили в няколко блока в жилищната зона. Изглежда, наистина беше така, защото усети познати миризми. Тръгна по една пътека, любопитен да разбере що за къщи си строят заможните върколаци в Ринилдисен.
Едва доловимият дъх го отведе до висока многоъгълна постройка с месингова врата… и вече бе твърде късно да се върне, защото усети с ноздрите, с кръвта, с мозъка си друго благоухание. Цяла нощ ви пред вратата. Никой не се опита да му попречи. Съседите или бяха свикнали, или знаеха, че по-скоро ще ги убие, отколкото да им позволи да го изгонят.
Няколко пъти дочу един изпълнен с копнеж вопъл да отговаря от горните етажи. Беше гласът на Ра-Хару. Доколкото бе в състояние да разсъждава трезво, Аран знаеше, че след няколко дни ще се чуди как да й се извинява. Тя сигурно щеше да си помисли, че е дошъл нарочно.
И Аран изви песен на тъгата, самотата и срама.
V
Първото градче се казваше Гат. Един чирак от Гилдията отишъл да търси черни опали. Намерил ги и ги отнесъл безплатно, защото Гат бил абсолютно изоставен. Това обстоятелство учудило чирака магьосник. Огледал се наоколо и не след дълго попаднал на мъртва зона със срутен замък в нея. Възможно било да е рухнал преди векове. Или да е бил издигнат с магия и да се е сгромолясал с изчерпването на мана — вчера или преди една седмица.
Историята била необичайна и се разчула бързо. Чиракът забогатял, защото черните опали са много полезни при проклятия. Но изоставеното градче не му давало мира.
— Отначало си помислих, че са били търговци на роби — споделил веднъж той в присъствието на Магьосника, както се разбра по-късно. — Нямаше никакви трупове, абсолютно никакви. Търговците не убиват, ако не им се наложи. Но пък защо са изоставили такива скъпоценности ей така, на пътя? Търкаляха се по улиците в сламата. По-скоро някой златар тайно ги е пренасял и в този момент нещо е строшило каруцата му. Но защо не са ги събрали?
Три години по-късно, когато научи за Шискабил, Магьосника си спомни за рухналия замък. Тази история му разказа една сврака, която кацна веднъж на рамото му и го попита поверително:
— Магьосника?
Той изслуша историята и пристигна.
Къщите в Шискабил бяха построени от камък, а около града се издигаше каменна стена. Трябва да е бил внезапно изоставен. Личеше по чиниите, пълни със засъхнала и вмирисана храна, и по овъгленото месо във фурните. Нямаше ни жива, ни мъртва душа. Стената не беше съборена нито на едно място. Но навсякъде се виждаха следи от насилие: счупени мебели, строшени ключалки и откъртени панти на вратите. И кръв, засъхнала кръв по копия, саби, тояги — навсякъде. Сякаш се бе изсипал кървав дъжд.
Клъбфут1 бе един от младите членове на Гилдията. Беше слаб и сериозен. Притежаваше несъмнени качества, но магьосническите му умения все още малко го плашеха. Гледката го измъчваше. Крачеше леко прегърбен и внимаваше да не стъпи в някоя локва съсирена кръв.
— Непонятно, нали? Има едно особено обстоятелство, заради което те повиках — каза той. — Зад стената има мъртва зона. Хрумна ми, че някой може да е използвал Магическо колело.
Зоната беше квадрат плодородна почва, абсолютно мъртъв за каквато и да е магия и предизвестяващ лишен от вълшебства свят. В центъра му се търкаляха камъни, между които бяха поникнали най-различни растения.
Магьосника обиколи участъка, без да прекрачва опасната граница. Веднъж вече бе използвал колелото в битката срещу Глирендри, след като демонът меч бе убил неговия призрачен демон. Тогава колелото изсмука цялата му младост и само за секунди го превърна в двестагодишен старец.
— В селището са правени магии — продължи Клъбфут. — Опитах някои по-елементарни неща. Равнището на мана е много ниско. Лично аз не си спомням за някой по-известен маг от Шискабил, а ти?
— Не.
— Така или иначе, каквото и да се е случило тук, било е извършено с магия.
Клъбфут почти прошепна последната дума. Тя можеше да бъде много опасна, както му бе известно.
Откриха зигзагообразна пътека, която пресичаше зоната, и един сравнително запазен терен в нея. Магьосника направи жест и купчината камъни едва-едва се размърда, опитвайки се да се надигне.