— Но това не решава нашия проблем, каза Диоталеви.
— То се знае, нито нашия, нито този на тридесет и шестимата. Защото, ако не откриеш за коя карта става дума, за никъде не си. Да помислим първо за една карта, ориентирана канонически с изтока към апсидата и запада към кораба, защото църквите са ориентирани така. Сега да си измислим една хипотеза, каквато и да е: например, че в това съдбовно утро Махалото се намира в една зона някъде на изток, почти на границата с югоизточния квадрант. Ако беше циферблат, бихме казали, че Махалото показва пет и двадесет и пет. Приемаме ли я? Добре, да видим какво ще излезе. Запътих се към рафтовете, където бяха картографските книги.
— Ето ви тук за начало една карта от XII век. Тя копира разположението на картите под буква Т: горе е Азия със земния рай, вляво е Европа, а вдясно — Африка; тук освен Африка са сложили и Антиподите. Номер две: карта, вдъхновена от „Сънят на Сципион“ на Макробий346, но която се повтаря в различни варианти до XVI век. Африка е малко тесничка, но здраве да е. Сега внимавайте. Ориентирайте двете карти по същия начин и ще забележите, че върху първата пет и двадесет и пет съответствува на Арабия, а върху втората — на Нова Зеландия, тъй като там са поставени Антиподите. Можеш да знаеш всичко за Махалото, но ако не знаеш коя карта да използуваш — загубен си. Посланието е съдържало свръхкодирани указания къде да се намери нужната карта, макар и нарисувана специално за случая. То е казвало къде да се търси тя, в кой ръкопис, в коя библиотека, абатство или замък. И може би Дий или Бейкън, или някой друг са успели да разгадаят посланието, кой ги знае? И то е казвало: картата е там и там, но междувременно при всичките събития тогава в Европа или абатството е изгоряло, или картата е била открадната и завряна кой знае къде. Може сега някой да я притежава, но да не знае за какво служи, или пък знае, че за нещо служи, но не знае точно за какво, и обикаля света да търси купувач. Представете си каква плетеница от предложения, лъжливи следи, послания, които говорят за друго, пък биват разчетени, сякаш се отнасяли до картата, и други послания, които отнасяли до картата, а биват разчетени, сякаш намеквали, знам ли, за произвеждането на злато. А може и някои да се мъчат да възстановят тази карта върху чисти предположения.
— Какви предположения?
— Ами например за някои съответствия между микро– и макрокосмоса. Ето ви тук още една карта. Познайте откъде е. Взета е от втория трактат на „Историята на Двата Космоса“ от Робърт Флъд. Флъд е човекът на Розенкройцерите в Лондон, да не забравяме. И сега какво прави нашият Робърт Флуктибус, както обичал да се нарича? Той не ни дава карта, а една странна проекция на цялото кълбо от гледна точка на Полюса, става дума за мистичния Полюс, разбира се, и значи от гледна точка на едно идеално Махало, окачено на върховата точка на идеалния свод. Това е карта, създадена, за да бъде поставена под Махалото. Очевидно и неопровержимо. Как е възможно никой да не се е досетил!…
— Ами диаболистите са толкова бавни и туткави.
— А пък ние сме единствените достойни наследници на Тамплиерите. Но нека продължа: вие сте познали схемата, това пред вас е един въртящ се диск, подобен на тези, които Тритемий е използувал за своите шифровани послания. Това не е карта, а чертеж на машина за изпробване на различни варианти на карти, с цел да бъде намерена истинската. Флъд сам го казва в обяснението отдолу: „Това е първа скица на инструмент, върху нея трябва още да се работи.“
— Но нали точно Флъд упорито отричал въртенето на Земята? Как е могъл да мисли за Махалото?
— Ние имаме работа с посветени. Посветеният отрича това, което знае, отрича, че го знае, лъже, за да скрие тайната.
— Това би обяснило защо Дий се е занимавал толкова с кралските картографи. Не за да узнае „истинската“ форма на света, а за да възстанови измежду всички грешни карти единствената, която би могла да му послужи, тоест единствената „истинска“ за него.
— Не е зле, не е зле, поклати глава Диоталеви. Да откриеш истината, възстановявайки точно един лъжлив текст.
84
Главната задача на тази Асамблея, която би била и най-полезната, трябва да е по мое мнение работата върху естествената история според проектите на Веруламеца.
Перипетиите на шестте групи не се ограничавали само с търсенето на картата. В първите две части на посланието, тези, които се намирали в ръцете на португалците и на англичаните, Тамплиерите вероятно са намеквали за едно Махало, но схващането за махалото по онова време е било още твърде неясно. Едно е да увесиш къс олово на връв, друго — да изобретиш толкова прецизен механизъм, че да се осветява от слънцето точно във втория сектор. Затова Тамплиерите предвидили шест века. Бейкъновото крило се заема с тази работа и се опитва да привлече на своя страна всички посветени, с които отчаяно търси контакт.