Възстановяването ни взе много дни, прекъсвахме работата си, за да си споделим поредната новооткрита връзка, четяхме по диагонал всичко, което ни попадаше под ръка, енциклопедии, вестници, комикси, издателски каталози, търсейки възможни къси съединения, ровехме се по книжарските сергии, душехме по вестникарските будки, крадяхме каквото ни падне от ръкописите на нашите диаболисти, втурвахме се тържествуващи в редакцията и хвърляхме върху масата последното си откритие. Когато си спомням тези седмици, цялата история ми се струва светкавична, трескава като във филм на Лари Сиймън, на тласъци и подскоци, с бясно отварящи се и затварящи се врати, летящи торти, гонитби по стълбища нагоре и надолу, блъскащи се стари автомобили, рухващи рафтове в супермаркети сред дъжд от кутии, бутилки, пити сирене, струи газирана вода, облаци от спукани брашнени чували. И обратно, мислейки за интервалите, за мъртвите периоди — другия живот, който течеше около нас, мога да прочета всичко като разказ в забавен каданс, с Плана, който се оформяше с плавното темпо на художествената гимнастика, на бавното завъртане на дискохвъргача, предпазливите олюлявания на тласкача на гюлле, дългите дъги при голфа, безсмислените очаквания на бейзбола. Така или иначе, какъвто и да биваше ритъмът, съдбата ни възнаграждаваше, защото, когато човек иска да намери аналогии, такива се намират винаги. Навсякъде и между всички неща. Светът избухва в някаква мрежа, някакъв водовъртеж от родства и всяко нещо те отпраща към всички други, всичко обяснява всичко. Не го казвах на Лия, за да не я дразня, но дори пренебрегвах Джулио. Събуждах се посред нощ, досетил се, че Рьоне Декарт се е наричал Картезий и значи е бил Р. К. и прекалено енергично е търсил Розенкройцерите, а после е отричал, че ги е намерил. И защо тази идея-фикс за метода? Методът е служел да се открие тайната, която е омайвала всички посветени в Европа… А кой беше онзи съвременник на Бейкън, автор на „Път към Храма“? Ричард Крашоу352. Ами Раниери деи Калцабиджи353 и Рик де Казабланка354? Ръдиард Киплинг и Рудолф Карнап355 също, макар че идват много по-късно…
86
Тази наука не се е загубила, поне във веществената си част и монасите цистерцианци я предали на църковните строители… Тези строители били познати през миналия век като Гилдията на Френската кула. Към тях се обърнал Айфел, когато започнал да строи своята кула.
Пред нас вече се очертаваше цялата картина на модерните времена, кръстосвани от тунелите на трудолюбиви къртици, които, дълбаейки подземия в планетата ни, наблюдавали движенията й отдолу. Но трябваше да има още нещо, някакъв друг план, някаква друга тайна работа, която бейкънистите бяха започнали и чиито резултати и етапи бяха пред очите на всички нас, без ние да си даваме сметка за тях… Защото, дупчейки почвата, те са сондирали дълбоките й пластове. Но келтите и Тамплиерите не бяха само копали кладенци, а бяха издигали своите колектори право към небето, за да предават сведения от мегалит на мегалит и ловят звездните влияния…
Идеята хрумна на Белбо в една безсънна нощ. Изправен до прозореца, той бе видял отдалече, над покривите на Милано, светлините на стоманената кула на Италианското радио, високата антена на града. Една все пак скромна и предпазлива Вавилонска кула. И в този миг бе разбрал.
— Айфеловата кула! — каза ни той сутринта. Как не се сетихме за нея? Металният мегалит, менхирът на последните келти, най-високата от всички стрели на готиката. Каква нужда е имал Париж от този безполезен паметник? Айфеловата кула е сондата към небето, антената, която събира информация от всички херметични колектори, забучени по земната кора: от статуите на Великденските острови, от Мачу Пикчу, от Статуята на Свободата, пожелана от посветения в Плана Лафайет356, от Луксорския обелиск, от най-високата кула на Томар, от Родоския колос (Р. К.!), който продължава да предава от дъното на пристанището, където никой не може да го открие, от браминските храмове, скрити в джунглата, от четвъртитите кулички на Великата китайска стена, от върха на Ейърс Рок, от Страсбургската катедрала, по която е лазел другият посветен, Йохан Волфганг Гьоте, от гигантските изображения на Маунт Ръшмор357… А антената на Импайър Стейт Билдинг? Кой знае колко неща е научил от нея посветеният Хичкок! За какво може да е намеквало това създание на американски съзаклятници, ако не за империята на пражкия крал Рудолф? Айфеловата кула улавя информацията от подземния свят и я сравнява с другата, която иде от небето. И кой ни дава първия й ужасяващ кинематографски образ? Рьоне Клер в „Спящият Париж“. Рьоне Клер, тоест Р. К.
356
Мари Жозеф Мотие, маркиз Дьо Лафайет (1757–1834) — френски генерал, участник във Войната за независимост на Америка.
357
Маунт Ръшмор — мемориален паметник на американските президенти, чиито фигури са изсечени в скалата.