Както изглежда обаче, планът на Дьо Местр не успява. През 1816 година йезуитите са прогонени от Петербург и Дьо Местр се прибира в Торино.
— Добре, каза Диоталеви, открихме къде са павликяните. Сега да свалим от сцената Наполеон, който очевидно не е успял да изпълни намеренията си, иначе от своята Света Елена щеше да размаха пръст на враговете си. Какво става сега с всички тези хора? Главата ме заболя.
— А много от техните са се търкулнали, утеши го Белбо.
91
О, колко добре направихте, че разобличихте тези сатанински секти, които разчистват пътя на Антихриста… Все пак между тях има една секта, която вие само леко засегнахте.
Постъпката на Наполеон спрямо евреите предизвикала бърза реакция сред йезуитите. „Спомените“ на Барюел не съдържали дори намек за евреите. Но през 1806 Барюел получава писмо от някой си капитан Симонини, който му напомня, че и Мани, и Планинският Мъдрец са евреи, че масонските организации са основани от евреите и че евреите са проникнали във всички съществуващи тайни общества.
Писмото на Симонини, умело разпространено из цял Париж, затруднило Наполеон, който току-що бил влязъл в контакт с Великия Синедрион. Този контакт очевидно е вълнувал и павликяните, защото по същото време Светият Синод на Московската Православна Църква заявил: „Наполеон днес има намерение да събере всички евреи, които божият гняв е разпръснал по цялото лице на земята, за да ги убеди да разрушат Христовата Църква и да въздигнат него като истински Месия.“
Добрият Барюел приема идеята, че заговорът е не само масонски, а юдейско-масонски. Между другото, идеята за този сатанински заговор била удобна, за да се атакува новият враг, а именно Висшата Карбонарска Вендита и следователно антиклерикалните водачи на италианското освобождение, от Мацини364 до Гарибалди.
— Но всичко това става в началото на деветнадесети век, каза Диоталеви.
— А голямата антисемитска атака започва в края на века, когато се публикуват „Протоколите на Мъдреците на Цион“. Освен това, „Протоколите“ се появяват в руското крило. Следователно са инициатива на павликяните.
— Естествено, отвърна Белбо. Няма съмнение, че в този момент йерусалимската група се е разделила на три. Първото разклонение, чрез испанските и провансалските кабалисти, се е насочило към неотамплиерското крило, второто се е претопило в бейкънистката група, и от него са излезли много учени и банкери. Именно срещу тях са се настървили йезуитите. Но има още едно разклонение, и то се е установило в Русия. Руските евреи са в голямата си част дребни търговци и лихвари и следователно не са гледани с добро око от бедните селяни; а много от тях, понеже еврейската култура е култура на Книгата и всички евреи умеят да четат и пишат, увеличават редовете на настроената либерално и революционно интелигенция. Павликяните са мистици, реакционери, свързани здраво с феодалите и дори са проникнали в двореца. Очевидно е, че между тях и йерусалимците сливането е невъзможно. Затова в техен интерес било да изобличат евреите и чрез евреите, този похват са го научили от йезуитите, да затруднят противниците си отвън, както неотамплиерите, така и бейкънистите.
92
Не може да има никакво съмнение. С цялото могъщество и целия ужас на Сатана триумфалната власт на израелския Цар се приближава към нашия необновен свят; Царят, роден от кръвта на Цион, Антихристът, се насочва към трона, за да поеме управлението над Вселената.
Идеята беше приемлива. Трябваше само да обмислим кой е отнесъл „Протоколите“ в Русия.
Един от най-влиятелните мартинисти от края на миналия век, Папус, влиза под кожата на Николай II по време на посещението му в Париж, след това отива в Москва и завежда там някой си Филип, или по-точно Филип Низие Анселм Вашо. Обладан от дявола на шестгодишна възраст, лечител на тринадесет, магнетик в Лион, той омагьосва както Николай, така и истеричната му съпруга. Филип е поканен в двореца, назначен като лекар във Военната академия на Петербург, а по-късно повишен в генерал и държавен съветник.
364
Джузепе Мацини (1805–1872) — италиански патриот и революционер, свързан с карбонарите, радетел за Световен Републикански съюз.