Приличаше на Предговора на Нилус към „Протоколите“. И Сю приписва на йезуитите мотото (което щяхме да открием в „Протоколите“, но приписано на евреите): „Целта оправдава средствата“.
95
Не е необходимо да ви представяме нови доказателства, за да установите, че тази степен на Розенкройцерите е била умело внедрена от водачите на масонството… Както нейната доктрина, така и сакралната й практика и омразата й съвпадат напълно с тези на Кабалистите, на Гностиците и на Манихейците и ни сочат самоличността на авторите, тоест Евреите Кабалисти.
Когато се появяват „Потайностите на народа“, йезуитите разбират, че Указанията се приписват на тях, и възприемат единствената нападателна тактика, която още не е прилагана от никого — използувайки писмото на Симонини, приписват Указанията на евреите.
През 1869 година Гугно дьо Мусо, прочут с двете си книги за магията през деветнадесети век, публикува „Евреите, юдаизмът и юдаизирането на християнските народи“, където се казва, че юдеите използували Кабалата и боготворели Сатаната, тъй като някаква тайна, но пряка връзка съществувала между Каин, от една страна, и гностиците, Тамплиерите и масоните, от друга. Дьо Мусо получил специална благословия от Пий IX.
Но Планът, романизиран от Сю, е използуван отново от други, съвсем не йезуитски сили. Съществува една забавна, почти криминална история, която се случила доста по-късно. След появата на „Протоколите“, която се възприема насериозно, през 1921 година вестник „Таймс“ открива, че един руски помешчик монархист, избягал в Турция, купил от някакъв бивш офицер от руската тайна полиция, избягал в Константинопол, пакет старинни книги, между които една без корици, върху чийто гръб се четяло „Жоли“. Тази книга имала предговор, датиран от 1864 година, и изглежда, представлявала литературната основа на „Протоколите“. „Таймс“ направил проучвания в „Бритиш Мюзиъм“ и открил оригиналната книга на Морис Жоли, „Диалог в ада между Монтескьо и Макиавели“, Брюксел (макар че издателството било женевско, от 1864-а). Този Морис Жоли нямал нищо общо с Кретино-Жоли, но аналогията се налагала от само себе си, явно нещо трябвало да означава.
Книгата на Жоли представлявала памфлет на един либерал против Наполеон III, в който Макиавели, изразител на диктаторския цинизъм, спорел с Монтескьо. Жоли бил арестуван заради своя революционен кураж, прекарал петнадесет месеца в затвора, а през 1878 година бил убит. Програмата на евреите от „Протоколите“ била взета почти буквално от тази, която Жоли приписвал на Макиавели (целта оправдава средствата), а чрез Макиавели — на Наполеон. „Таймс“ обаче не забелязал (но ние — да), че Жоли е преписвал, без да му мигне окото, от романа на Сю, предхождащ го най-малко със седем години.
Някоя си Неста Уебстър, антисемитка, запалена по теорията за комплота и Непознатите Управници, разглеждайки този факт, който свежда „Протоколите“ до обикновен случай на плагиатство, ни предостави възможност да проявим такава прозорливост, с каквато само истинският посветен (или търсачът на посветени) може да бъде осенен. Жоли бил посветен, знаел е за плана на Непознатите Управници и ненавиждайки Наполеон III, го приписал на него, но това не означавало, че планът не е съществувал независимо от Наполеон. Тъй като планът, разказан в „Протоколите“, много точно съответствувал на всичко, което правели евреите, следователно бил план на евреите. Оставаше ни само да доуточним предположението на госпожа Уебстър според същата тази логика: тъй като планът съответствува точно на това, което вероятно са замисляли Тамплиерите, следователно е план на Тамплиерите.
Освен това нашата логика се основаваше на факти. Много ни бе харесала историята в гробището на Прага. Някой си Херман Гьодше, дребен пруски пощенски чиновник, публикувал фалшифицирани документи, за да дискредитира демократа Валдек, обвинявайки го в заговор, целящ убийство на Пруския крал. След като бил разобличен, станал редактор в печатния орган на едрите собственици консерватори, „Ди Пройсише Кройцецайтунг“370. После, под името сър Джон Ретклиф, започнал да пише сензационни романи, между които „Биариц“, 1868-а. В този роман се описва една окултистка сцена, която се разиграва в гробището на Прага и силно напомня сбирката на Озарените, описана от Дюма в началото на „Жозеф Балсамо“, където Калиостро, водачът на Непознатите Управници, между които Сведенборг, изгражда плана на заговора за колието на кралицата. В гробището на Прага се събират представители на дванадесетте израелски племена, които излагат своите планове за завладяване на света.