Пет века изминаха, откак отмъстителната ръка на Всемогъщия ме доведе от сърцето на Азия по тези земи. Нося със себе си ужаса, отчаянието, смъртта.376 Но смелост, аз съм адвокатът на Плана, макар другите да не знаят това. Бил съм и в по-тежко положение — за осъществяването на Вартоломеевата нощ трябваше да употребя повече усилия, отколкото сега са ми нужни за това, което се готвя да направя. О, защо устните ми се изкривяват в тази сатанинска усмивка? Аз съм този, който съм, но проклетият Калиостро ми иззе и това последно право.
Скоро обаче ще тържествувам. Соапес, когато бях Кели, ме научи на всичко в лондонския Тауър. Тайната е в това да станеш друг.
С най-умели маневри успях да затворя Джузепе Балсамо в крепостта Сан Лео и си завладях неговата тайна. Също като Сен-Жермен изчезнах и всички вече ме смятат за граф Калиостро.
Преди малко градските часовници удариха полунощ. Какво неестествено спокойствие. Тишината не може да ме измами. Нощта е прекрасна, макар и много студена, високо в небето луната блести с ледена светлина над плетеницата от улички на стария Париж. Може би беше вече десет часът вечерта: камбаната на абатство Блек Фрайърс377 току-що отмери осем часа. Вятърът разклаща със злокобно скриптене железните ветропоказатели над печалното море от покриви. Облаците като гъста пелена забулват небето.
Капитане, ще се измъкнем ли? Напротив, ще се гмурнем в бездната. Триста дяволи, след малко това гнило корито „Патна“ ще потъне, скачай, Джим, Царю на Конопа, скачай. Мигар не бих дал диамант колкото орех, само и само да оцелея от този ужас! Дръж срещу вятъра, вдигай и горния марсел, и фор-брамсела, и грот-брам-стаксела, и каквото щеш, три бурета с дяволи, пробойната расте!
Показвам му в зверско озъбване бялата ограда на зъбите си, докато смъртна бледност избухва в зеленикави пламъци върху восъчно бялото ми лице.
Как съм се озовал тук, аз, самото олицетворение на разплатата? Душите в преизподнята презрително ще се надсмеят над сълзите на онзи, пред чийто заплашителен глас преди тъй често са треперили в самото сърце на огнената бездна.
Десницата ми жадува факла.
По колко ли стъпала се спуснах, докато проникна в този мрачен бордей? Седем? Тридесет и шест? Всеки камък, който докосвах или върху който стъпвах, криеше тайнствен йероглиф. Когато разгадая тайната им, най-накрая ще разбуля пред верните мои Великата Тайна. След това ще трябва само да я дешифрирам и нейното разкритие ще ми даде ключа, който осигурява достъп до Посланието, това същото, което ще каже ясно на посветения, и само нему, каква е същината на Енигмата.
От Енигмата до окончателното разгадаване има само една крачка и тогава ще блесне като ден йерограмата, върху която ще наточа острието на въпроса си. След това за никого вече не ще бъдат скрити Тайната, булото, саванът, египетската тъкан, която покрива Пентакула, и оттам ще поема към светлината, за да разглася окултния смисъл на Пентакула, кабалистичния въпрос, на който малцина ще отговорят, за да изрека с гръмовен глас Непознаваемия Знак. Склонени над него, тридесет и шестимата невидими ще трябва да дадат отговора, разчитането на древната Руна, чието значение е ясно само за Хермесовите синове, и нека на тях се падне да получат клеймото на гаврата, маската, зад която ще се мярне търсеният от тях лик, Мистичният Ребус, върховната Анаграма…
— Сатор Арепо378! — изревавам с глас, който би накарал и призраците да потреперят. И оставяйки на произвола колелото, което държи с ловките си ръце на човекоубиец, Сатор Арепо изниква пред мен, покорен на всяка моя повеля. Познавам го тутакси, макар отдавна да подозирам кой е. Това е Лучано, едноръкият експедитор, когото Непознатите Управници са назначили за изпълнител на моята подла и кървава задача.
— Сатор Арепо, запитвам го подигравателно, знаеш ли ти кой е последният отговор, скрит зад Върховната Анаграма?
— Не зная, графе, отвръща ми непредпазливо той, и го чакам от твоите уста.
Пъклен смях излита от бледите ми устни и отеква под древните сводове.
376
Пет века изминаха… — цитат от „Скитникът евреин“ на Йожен Сю. Целият файл съдържа вплетени в текста цитати, взети от различни популярни четива от края на XIX и началото на ХХ в.: от „Рокамбол“, от романите на Салгари и на Морис Льоблан, но също и от Балзак, Кафка, Киплинг, Томази ди Лампедуза…
378
Сатор Арепо — част от класическия „магичен квадрат“, съставен от пет думи, четящи се във всички посоки (sator, arepo, tenet, opera и rotas).