Выбрать главу

Да измисляш, бясно, безумно да измисляш, без да се грижиш за връзките, така че после да не можеш да преразкажеш което си измислил. Просто предаване на щафета от образ на образ, като всеки води към другия, без спиране. Да разглобиш света в един буен танц от верижни анаграми. И освен това да вярваш в неизразимото. Не е ли това истинският прочит на Тората? Истината е анаграма на анаграмата. Anagrams=Ars Magna.

Трябва да се е случило през тези дни. Белбо бе решил да вземе на сериозно света на диаболистите не от излишък, а от недостиг на вяра.

Презирайки се поради негодността си да създава (през целия си живот е използувал незадоволените желания и ненаписаните страници като метафори едни на други, и всичко това под знака на някаква самовнушена и недоказуема низост), си е давал сметка, че изграждайки Плана, в действителност е създавал. Влюбил се е в своя Голем и в него е откривал утешение за себе си. Животът — неговият собствен живот и този на човечеството, като изкуство и по липса на изкуство, изкуството като лъжа. „Светът е създаден, за да се стигне до една книга (лъжлива).“ Но вече се е мъчел да повярва в тази лъжлива книга, защото все пак я беше написал. И ако заговорът наистина съществуваше, Белбо вече нямаше да бъде страхлив, победен, безволев.

Оттук дойде всичко, което се случи по-късно. Това, че той използуваше Плана, макар да знаеше, че е нереален, за да надвие един съперник, когото смяташе за реален. И после, когато забеляза, че Планът го оплита, сякаш наистина съществуваше или сякаш той, Белбо, беше направен от същата материя, от която бе направен и Планът му, отиде в Париж с цел да срещне откровението, реванша.

В плен на всекидневното угризение, задето години наред беше общувал със собствените си призраци, намираше облекчение в това, че съзира призраци, които се обективизират и са познати и на някой друг, пък бил той и негов враг. Нима бе тръгнал, за да се хвърли в устата на вълка? Разбира се, защото този вълк добиваше форма, беше по-истински от Царя на Конопа, може би и от Чечилия, може би и от самата Лоренца Пелегрини.

Болен от толкова неосъществени срещи, Белбо е чувствувал, че сега му е определена реална среща. И то по такъв начин, че той не можеше да я избегне от страхливост, защото беше притиснат към стената. Страхът го задължаваше да бъде смел. Измисляйки, той е създал принципа на реалността406.

106

Списък №5 — шест фланелки, шест чифта гащи и шест носни кърпички, отдавна вълнува учените, преди всичко поради това, че не са упоменати никакви чорапи.

(Уди Алън, „Да си го върнеш“, Ню Йорк, „Рандъм Хаус“, 1966, „Списъкът на Метерлинг“, с. 8)

Точно тези дни, преди не повече от месец, Лия реши, че се нуждая от почивка. Изглеждаш изморен, казваше ми. Може би Планът ме бе изтощил. От друга страна детето, както навремето се е казвало, имаше нужда от здравословен въздух. Едно приятелско семейство ни предложи малката си вила в планината.

Не заминахме веднага. Имаше някои неща, които трябваше да довършим в Милано, и освен това Лия каза, че няма нищо по-отморително от отпуск в града, когато човек знае, че след това заминава.

Тогава за пръв път заговорих на Лия за Плана. Преди това тя беше много заета с детето: знаеше в общи линии, че с Белбо и Диоталеви се занимаваме с нещо като ребус, който ни отнемаше понякога цели дни и нощи, но не й бях открил нищо повече, откакто ми беше прочела назидателната си лекция за моята мания да търся аналогии. Може би се срамувах.

По това време й разказах всичко за Плана, завършен до най-големи подробности. Тя знаеше за болестта на Диоталеви и аз се чувствувах гузен, сякаш бях направил нещо нередно, тъй че се стараех да й представя Плана като някаква интелектуална забава, каквато всъщност и беше.

Лия ми каза:

— Пум, тази твоя история не ми харесва.

— Защо, не е ли красива?

— И сирените са красиви. Я ми кажи, какво знаеш за подсъзнанието?

— Нищо. Не зная дори дали го имам.

— Виждаш ли? Представи си сега, че един виенски шегаджия, за да развесели приятелите си, е измислил цялата история за едно То и за Едиповия комплекс и е съчинил всичките сънища, които уж е сънувал, както и разните малки Хансовци, които никога не е виждал… И какво е станало след това? Милиони хора се оказали готови да се невротизират не на шега и хиляди други били готови да се възползуват от това.

вернуться

406

Принцип на реалността — термин от учението на Фройд.