Неговите приятели. Вече виждах и тях. Движеха се между автомобилите в кораба, плъзгаха се край дрезините и мотоциклите, почти се търкаляха в полумрака, един мъкнеше към широкия коридор в дъното стол и масичка, покрита с червен плат, друг подреждаше допълнителни фенери. Бяха дребни, призрачни, накуцващи като рахитични деца, един от тях мина край мен и аз съгледах монголоидните му черти и плешивия му череп. Малките Чудаци на Мадам Олкот, гадните уродчета, които бях видял на афиша в книжарница „Слоан“.
Циркът беше в пълен състав. С целия си щаб от служители, пазачи и балетмайстори. Видях Алекс и Денис, Великаните от Авалон, стегнати в гьонени брони, осеяни с безброй капси, русокоси и наистина с гигантски размери, облегнали гърбове на огромния „Обеисан“ и скръстили ръце на гърдите в очакване на нещо.
Нямах време да си задавам други въпроси. Междувременно някой беше влязъл тържествено и бе наложил тишина с вдигната ръка. Разпознах Браманти само по огненочервената роба, бялата наметка и митрата, с които го бях видял онази вечер в Пиемонт. Браманти се приближи до мангала и хвърли в него нещо, от което лумна огън, а после блъвна гъст дим, чиято сладникава миризма бавно изпълни въздуха. Като в Рио, помислих си. И като на празника на алхимиците. А пък си нямам агогон. Сложих си кърпата пред носа и устата като филтър. Но вече Браманти като че ли се бе раздвоил и Махалото се люлееше в безброй посоки като въртележка на панаир.
Браманти запя нещо като псалм:
— Алеф, Бет, Гимел, Далет, Хе, Вав, Заин, Хет, Тет, Йод, Каф, Ламед, Мем, Нун, Самек, Аджин, Пе, Саде, Коф, Реш, Шин, Тау!426
Тълпата отговори с тон на молитва:
— Пармесиел, Падиел, Камуел, Азелиел, Бармиел, Гедиел, Азириел, Мазериел, Дорхтиел, Узиел, Кабариел, Раизиел, Симиел, Армадиел…
Браманти направи знак. Една мъжка фигура се отдели от тълпата и коленичи в нозете му. Само за миг съгледах лицето й. Беше Рикардо, човекът с белега, художникът.
Браманти му задаваше въпроси, а той отговаряше, рецитирайки наизуст обредните формули:
— Кой си ти?
— Аз съм ученик, още непосветен в най-висшите тайни на Трес. Подготвях се в усамотение и основан на аналогиите размисъла върху тайната на Бафомет със съзнанието, че Великото Дело кръжи около шест непокътнати печата и че едва накрая ще узнаем тайната на седмия.
— Как беше приет?
— Като минах по перпендикуляра на Махалото.
— Кой те прие?
— Мистичен посланик.
— Би ли го разпознал?
— Не, защото носеше маска. Познавам само рицаря, който е по ранг над мен, а той пък познава висшестоящия си. И всеки знае само по един. И тъй искам да бъде.
— Quid facit Sator Arepo?
— Tenet Opera Rotas.
— Quid facit Satan Adama?
— Tabat Amata Natas. Mandabas Data Amata, Nata Sata.427
— Доведе ли жената?
— Тук е. Предадох я на когото ми бе заповядано. Готова е.
— Върви и чакай.
Диалогът се водеше на някакъв приблизителен френски и от двете страни. После Браманти каза:
— Братя, събрали сме се тук в името на Единния Орден, на Неведомия Орден, към който до вчера не знаехте, че принадлежите, докато всъщност сте му принадлежали винаги. Да се закълнем. Анатема за предателите на Тайната, анатема за издайниците на Скритото, анатема за онзи, който превръща в зрелище обредите и мистериите!
— Анатема!
— Анатема за Невидимия събор, за незаконните синове на Хирам и вдовицата, за умозрителните и действуващи източни и западни майстори на древната, възприета или изправена лъжа. Анатема за Мизраим и Мемфис, за Филактетите и за Деветте Сестри, за Строгото Съблюдение и за техния Ordo Templi Orientis, за Озарените от Бавария и Авиньон, за Рицарите Кадош, за Избраниците Коен, за Съвършеното приятелство, за Рицарите на Черния орел и на Божи гроб, за английските Розенкройцери, за кабалистите от Златния Роза+Кръст, за Златната зора, за католическия Розов Кръст на Храма и на Граал, за Утринната звезда, за Astrum Argentinum и за Телем, за Врил и Туле, за всеки древен и мистичен узурпатор на името на Великото бяло братство, за Пазителите на Храма, за всяка общност в Цион и Галиите!
— Анатема!
— Който поради наивност, покорство, вярност към обета, пресметливост или корист е бил посветен в ложа, общност, братство, орден или секта, които неправомерно се обявяват за покорни на Непознатите Управници и на Властелините на Света, нека тази нощ се отрече от тях и измоли пълно приобщаване към духа и буквата на единственото истинно Съблюдение на Трес, сиреч на Templi Resurgentes Equites Synarchici, тройния и трикратен мистичен и свръхтаен Орден на синархичните рицари на тамплиерското възраждане!