Не, не съм съгласен с Вас. Не съм отговорен за бедата, сполетяла стадото Ви. Освен това, за да се убедите напълно, че съм прав, пишете на ветеринарното управление и питайте дали у нас има холера, или не.
Искрено Ваш…“
ГЛАВА II
Когато Форест излезе от спалната си веранда през френския прозорец, той мина най-напред през комфортно наредена гардеробна, с дивани край прозорците, с много шкафчета, с голяма камина и с вход към банята, а сетне през дълга канцелария, изпълнена с всички необходими вещи за делова работа — писалища, диктофони, картотеки, шкафове за книги, полици за списания и разделени на кутийки етажерки, които стигаха чак до ниския, с кръстосани греди таван.
Като стигна до средата на канцеларията, той натисна едно копче и няколко полици, натрупани с книги, се завъртяха около една ос и откриха тясна спираловидна желязна стълба, по която той слезе внимателно, за да не закачи с шпорите си полиците, които автоматично се завъртяха зад него и отново застанаха на мястото си.
Като слезе долу, той натисна друго копче, раздвижиха се нови полици с книги и му откриха вход към дълга ниска стая, около чиито стени от пода до тавана се издигаха рафтове с книги. Той отиде право до един от тях, посегна към точно определена полица и безпогрешно взе тъкмо книгата, която му трябваше. Прелисти за минута страниците й, намери търсения пасаж, кимна, сякаш да потвърди сам на себе си, че има право, и отново я постави на мястото й.
Една врата водеше към пергола от четвъртити бетонни колони, съединени с напречни греди от калифорнийски кедър, преплетени е по-тънки греди от същото дърво, покрити с грапава, набръчкана кора, прилична на червеникаво кадифе.
Тъй като заобиколи край бетонните стени на грамадната къща, той очевидно не търсеше най-късия път. Под широко разклонените вековни дъбове, където дългите коневръзи с прегризана кора и изпотъпканият пясък свидетелстваха, че тук са удряли много копита, той намери светлозлатиста, почти жълтеникавокафява кобила. Грижливо изчистената и изчеткана свежа козина блестеше под утринните слънчеви лъчи, които се промъкваха косо между листата на преплетените в свод клони. Цялото й същество сякаш беше изтъкано от жизненост и пламък. По снага приличаше на жребец, а тъмната тясна ивица козина, която минаваше по гръбнака й, ясно показваше произхода й от много поколения мустанги.
— Как е днес Людоедката? — запита той, като сне от шията въженцето, с което бе завързана.
Тя дръпна назад малките си ушенца — най-малките ушенца, които можеха да се видят у един кон, ясно издаващи бурната любов на някой от породистите й прадеди с диви кобили сред хълмовете и лъсна срещу Форест своите остри зъби и злобно святкащи очи.
Когато той се метна на седлото, тя отскочи настрана и като все се опитваше да се изправи на задните крака, заприпка надолу по постланата с пясък пътека. И тя наистина би се изправила, ако не беше мартингалът5, който държеше главата й надолу и спасяваше ездача от сърдитите й махания.
Той беше така свикнал с кобилата, че почти не забелязваше лудориите й. Ту само с най-леко допиране на юздата до високата й извита шия, ту с гъделичкане с шпорите или с докосване с коляно, той автоматично я заставяше да върви, в което направление искаше. Веднъж, когато тя се завъртя и затанцува, пред погледа му се мярна Голямата къща. Тя беше голяма на вид и все пак бе построена така, че всъщност изглеждаше по-голяма, отколкото беше. Лицевата й страна се простираше на разстояние от осемдесет фута. Но голяма част от тези осемдесет фута се състоеше от коридори с бетонни стени и керемидени покриви, които свързваха и съединяваха различните части на сградата. Тук имаше множество вътрешни дворове и веранди и всичките стени, с многобройните си правоъгълни издатини и вдлъбнатини, се извишаваха над легло от зеленина и цветя.
Архитектурата на Голямата къща имаше испански стил, но не от калифорнийско-испанския стил, донесен от Мексико преди сто години и изменен от съвременните архитекти според гостуващия по това време калифорнийско-испански стил. С цялата си разнородност Голямата къща имаше по-скоро испано-мавритански стил, макар че някои специалисти горещо оспорваха този термин.
Просторност без суровост и красота без показност — това беше общото впечатление, което къщата създаваше. Дългите й хоризонтални линии, пресечени само от вертикалните линии на издатините и нишите, разположени винаги под прав ъгъл й придаваха манастирска простота. Начупената линия на покрива обаче премахваше сянката от еднообразие.
5
Мартингал — раздвоен ремък, свързващ предната носна част на оглавника на коня с подпружния ремък. Б. пр.