Той се обърна и явно видя Омнианците за пръв път. Той се огледа напред, а после сви рамене.
— Хмм — рече и се отдалечи.
Брута подръпна наметалото на един от Ефебианските войници.
— Извинете, но защо спряхме? — попита той.
— Философите имат предимство на пътя — отвърна войникът.
— Какво е философ? — попита Брута.
— Някой, който е достатъчно умен, да си намери работа без физическо натоварване — рече глас в главата му.
— Неверник, който търси справедливата съдба, която със сигурност ще намери — каза Ворбис. — Изобретател на заблуди. Този проклет град ги привлича, както купчината тор привлича мухите.
— Всъщност, от климата е — каза гласът на костенурката. — Помисли върху това. Ако имаш склонността да изскачаш от ваната и да се втурваш навън по улицата всеки път, когато решиш, че имаш гениална идея, не би искал да го правиш някъде на студено, нали така? Ако все пак го правиш някъде на студено — изчезваш. Това е — естествен подбор. Ефеб е известен с философите си. По-добре е отколкото уличен театър.
— Какво, цял куп старци, дето тичат из улиците без дрехи? — възкликна Брута, под сурдинка, докато се придвижваха напред.
— Кажи-речи. Ако прекарваш цялото си време в мисли за вселената, започваш да забравяш по-маловажните неща. Като гащите си, например. И деветдесет и девет идеи от всеки сто, с които идват, са напълно безполезни.
— Защо тогава някой не ги заключи за по-сигурно някъде? На мен не ми изглежда да има голяма полза от тях? — попита Брута.
— Защото стотната идея — каза Ом, — обикновено е истинско чудо.
— Какво?
— Погледни към най-високата кула на скалата.
Брута погледна. На върха на кулата, укрепен с метални обръчи, стърчеше голям диск, който блестеше на утринната светлина.
— Какво е това? — прошепна той.
— Причината, поради която Омниа няма вече никаква флота — каза Ом. — Ето защо винаги си заслужава да имаш няколко философа наоколо. В един момент слушаш само „Истината Красота Ли Е и Красотата Истина Ли Е, и Падащо Дърво В Гората Издава Ли Звук, Ако Няма Кой Да Го Чуе“, и после, точно когато си мислиш, че сега ще започнат да се лигавят, някой от тях казва: „Между другото, ако на високо място се сложи параболичен рефлектор, висок трийсет стъпки, който да изстрелва слънчевите лъчи към вражеските кораби, това ще бъде много интересна демонстрация на оптическите принципи“ — добави Ом. — Винаги излизат с удивителни нови идеи, тези философи. Предишното нещо беше някакво сложно устройство, което демонстрираше принципите на действието на лоста, като от време на време мяташе топки горяща сяра на две мили разстояние. Преди това, пък, струва ми се, имаше някакво подводно нещо, което изстрелваше подострени цепеници в дъното на корабите.
Брута отново се вгледа в диска. Не беше разбрал повече от една трета от думите в последната реплика.
— Е и — рече той, — прави ли го?
— Прави ли какво?
— Вдига ли шум. Ако падне, когато там няма никой, който да го чуе.
— Кого го интересува?
Групата беше стигнала до порта в стената, която опасваше върха на скалата почти по същия начин, по който лента за глава опасва главата. Ефебианският капитан се спря и се обърна.
— На… посетителите… трябва да бъдат завързани очите — каза той.
— Това е възмутително! — каза Ворбис. — Ние сме тук с дипломатическа мисия!
— Това не е моя работа — отговори капитанът. — Моята работа е да кажа: Ако минавате през тази порта, трябва да минете с вързани очи. Не е задължително да ви се завързват очите. Можете да останете отвън. Но ако искате да преминете, трябва да носите превръзка. Както си изберете.
Един от протодяконите зашепна в ухото на Ворбис. Той проведе кратък sotto voce7 разговор с водача на Омнианската стража.
— Много добре — каза той — с протест.
Превръзката беше съвсем мека и абсолютно непрозрачна. Но докато ги водеха, Брута…
… десет крачки по коридор, и после наляво пет крачки, после по диагонал напред и наляво три крачки и половина, след това надясно сто и три крачки, три стъпала надолу и завъртане седемнайсет пъти и една четвърт, тогава девет крачки напред, една крачка наляво, и деветнайсет крачки напред, и пауза три секунди, после две крачки надясно, две крачки назад, и две крачки наляво, завъртане три пъти и половина, изчакване една секунда, нагоре три стъпала, после двайсет крачки надясно, завъртане пет пъти и една четвърт, и петнайсет крачки наляво, седем крачки напред, осемнайсет крачки надясно, седем стъпала нагоре, после по диагонал напред, пауза две секунди, надясно четири крачки, и тогава надолу по склон, който се снижаваше с по един метър на всеки десет крачки и така трийсет крачки, после завъртане седем пъти и половина, и шест крачки напред…