Выбрать главу
XVIII
Понеже съдят Дьо Грини14, му давам стражата в Нижон15 и (повече от Монтини!) шест кучета, а за подслон — Бисетр, рухнал бастион, където скрилият се скот Мутон16, подобно спънат кон, да стане пълен идиот.
XIX
От мен да е осигурен Жак Рагие17, пияч от сой, му давам мястото Попен18, което е за водопой; освен това да вземе той „Шишарка-хан“19, където бърже, намерил като поп покой, човек ще цъфне и ще върже.
XX
Оставям аз на Жан Мотен20 и на Пиер Базание21 коварството на онзи член, сразяващ всяко досие; а прокурорът Фурние22 това, с което съм обут, да вземе и до колене в снега да гази като луд!
XXI
А пък месарят Жан Труве23 да се облажи със „Овена“ (това са кръчми!), с часове да ръчка „Вола“ със остена и „Кравата“24 неиздоена… Задигне ли такъв товар човек с душа закрепостена, да бъде удушен с юлар!
XXII
Началник-стражата25 от мен да вземе „Шлема“ (кръчма пак!) и в рицар да е посветен; за стражата, която в мрак се лута, неподвила крак, откраднах уличен фенер… (Легло за мене, дам ли знак, се пази във затвора чер.)
XXIII
Оставям на Перне Маршан26 (наричан още Копелдака!) за туй, че сводничи без свян, три снопа слама, та трънака с тях да покрива той във мрака на часовете за любов… Не ще ли, сам ще се прецака — да пукне значи е готов.
XXIV
На Лу27 и на Шоле28 е ред и патица им давам аз, по начина общоприет — задигната във късен час; и две раса — под тях от вас да крият кой какво краде; дърва им давам, свинска мас и гащи — да ги пълнят те.
XXV
Дарявам аз от все сърце и три деца на бедността — с протегнати напред ръце, сираци в пълна нищета; и червеят със голота едва ли толкоз е прочут! Аз давам нужните неща, за да изкарат тоя студ.
XXVI
Не искам Госуин29, Марсо30 — лихвари, както и Лоран31, сънувайки от глад просо, на бедността да плащат дан; с по някой грош във всяка длан решавам техния проблем, че да ги храня съм призван, когато бъда стар съвсем.
XXVII
А силата на моя ценз, получен в университет, със правото да съм блажен отстъпвам по съдебен ред, за да спася от пълен гнет бедняци двама в този град — от милосърдие обзет, не искам те да мрат от глад.
XXVIII
И тъй: на тях — Гийом Котен32 с Тибо, наричан Дьо Витри,33 отдали се на дълг свещен, чада послушни и добри (запеят ли, иди ги спри!) — оставям сложния процес със взимането на пари от тоя, дето духа днес.
XXIX
На улица Сент Антоан им давам кръчма най-свещена, където според своя сан човек изпива даже Сена, докато (с блясък подредена!) затворническата трапеза се ядва, в мъка потопена, за тия, дето са в кафеза.
XXX
Дарявам болниците тук с прозорците си без стъкло, а с паяжини; и с юмрук в окото — да не гледат зло измъчваните на легло, които зъзнат нощ и ден в разнищеното облекло и чакат края си студен.
XXXI
Но никой да не се коси, аз завещавам на бръснар остриганите си коси, обувките — на обущар, а дрехите — на вехтошар; желанието ми сърдечно е да напомня всеки дар, че нищо ново не е вечно.
XXXII
На разни братя и сестри (на монахини и монаси) гощавки давам и пари, та чувствайки се у дома си, като пророци беловласи да ви посплашат с божи съд. (Макар че язди днес сестра си монахът-брат под път, над път.)
XXXIII
На Жан, наричан Дьо ла Гард34, оставям „Златното черясло“35 и там, очукан от хазарт, да губи той по мед и масло; това бакалче недорасло, продало ме за пет пари, се прави, че трева е пасло — дано го огън изгори!
XXXIV
Богати още от деца, Дьо Лувие36 и Меребьоф37 — да мътят пачите яйца! На Дьо Русвил38 пък съм готов (че е пазач най-образцов!) да предоставя аз парите, които щедро и с любов раздава Кралят на глупците39.
вернуться

14

Филип Брюнел дьо Грини (?—1504) — свадлив дребен собственик, който постоянно водел съдебни дела; споменава се в Г.З. CXXXVI и CLXXXIII.

вернуться

15

Стражата в Нижон — съставена предимно от стари, немощни рицари.

вернуться

16

Мутон — бръснарят, при когото Вийон потърсил помощ след свадата си с Филип Сермоаз.

вернуться

17

Жак Рагие — пияница, син на придворен готвач; споменава се в Г.З. CI и CLXXXIII.

вернуться

18

Попен — място за водопой на десния бряг на Сена.

вернуться

19

„Шишарката“ — кръчма на Еврейската улица.

вернуться

20

Жан Мотен — следовател, който през 1457 г. водил делото по обира на Наварския колеж; споменава се в Г.З. CXXXVIII.

вернуться

21

Пиер Базание (1430—1467) — нотариус, а впоследствие съдебен секретар; споменава се в Г.З. CXXXVIII.

вернуться

22

Пиер Фурние — адвокат на църквата „Св. Бенедикт“; споменава се в Г.З.

вернуться

23

Жан Труве — чирак в градската месарница, два пъти съден за побой.

вернуться

24

„Овенът“, „Волът“ и „Кравата“ — парижки кръчми.

вернуться

25

Началник-стражата — длъжност, заемана от Жан дю Арле, за когото се ширело съмнение, че е посветен в рицарско звание; споменава се в Г.З. CLXXI.

вернуться

26

Перне Маршан (? — ок. 1493) — тъмничар, надзираващ леконравните момичета; споменава се в Г.З. LXXVI и CVIII.

вернуться

27

Жан льо Лу — водоносач, рибар и боклукчия, а по-късно става тъмничар; споменава се в Г.З. CX.

вернуться

28

Казен Шоле — бъчвар, а след това става тъмничар; за участие в метеж през 1465 г. е уволнен и хвърлен в затвора; споменава се в Г.З. CIX.

вернуться

29

Жирар Госуин (?—1467) — лихвар, търговец спекулант, нотариус в съда през 1454 г.

вернуться

30

Жан Марсо (?—1468) — един от най-големите богаташи на Париж, лихвар и спекулант.

вернуться

31

Колен Лоран (?—1478) — бакалин, лихвар и спекулант. И тримата се споменават в Г.З. CXXVII-CXXX.

вернуться

32

Гийом Котен (?—1462) — свещеник в парижката „Св. Богородица“ и служител във Върховния съд.

вернуться

33

Тибо дьо Витри — свещеник в същата църква и служител във Върховния съд. Тези двама богати старци се споменават в Г.З. CXXXI-CXXXVII.

вернуться

34

Жан дьо ла Гард — богат бакалин, син на нотариус; рогоносец, споменава се в Г.З. CXXXVII и CLXXX.

вернуться

35

„Златното черясло“ — парижка кръчма.

вернуться

36

Никола дьо Лувие — бирник, съветник в Счетоводната палата; получил благородническа титла през 1464 г.

вернуться

37

Пиер Меребьоф — богат търговец на платове на Ломбардската улица. И двамата се споменават в Г.З. CII.

вернуться

38

Пиер дьо Русвил — бедняк и скъперник, назначен за пазач на развалините в Гувию.

вернуться

39

Кралят на глупците — предводителят на актьорското „Братство на глупците“, на когото градските власти възлагали устройването на увеселения; по време на процесиите тълпата била обсипвана с дървени и картонени монети.