Габриеле Мари Кристен — Известните жени в историята: Мария Терезия. Между трона и любовта
Пролог
Виена, 2 ноември 1780 година
„Криптата не иска да ме пусне"
— Щяла да говори с него? Да говори с мъртвец?
— Тихо! Може вече да недовижда, ала има отличен слух. Мрази да се шушука зад гърба й.
Двете дами в кадифени пелерини, обточени с кожа, се притискаха една към друга зад каретата, търсейки заслон от вятъра. Макар следобедът на Задушница едва да бе започнал, над „Мелмаркт"[1] бяха надвиснали сиви облаци, сякаш вече се свечеряваше. Режещият вятър обещаваше поредния дъжд и довяваше боклуци и сухи листа. Районът пред манастира на капуцините, представляващ обикновено пъстра гмеж от търговци, викове и кипящ живот, сега се простираше самотен и гол, празен, докъдето стигат очите. Империята отдаваше почит на душите на своите покойници.
Единствено тихото плискане на фонтана „Донер"[2], чиито амуретки императрицата, възмутена от толкова голота, бе наредила да премахнат, се смесваше с пръхтенето на конския впряг, със звънтенето и дрънченето на юздите и със скърцането на каретата, закована пред входа на манастира и поклащаща се на кожените си ремъци. Двама яки млади мъже в униформата на императорската гвардия уважително помагаха на една безформена фигура да слезе от колата. Матроната, цялата в черно — от шумолящите фусти до вдовишкото боне — пъхтеше от усилието.
Едва застанала на собствените си нозе, тя раздразнено потропа по паважа с черния бастун, изглеждащ колкото като помощник, толкова и като заплашителен инструмент. Без да обръща внимание на малобройните зяпачи — свидетели на пристигането й, тя се обърна грубо към своите придружителки.
— Е, какво сега? Няма ли някоя от вас да се погрижи да ни пуснат вътре, или ще стоим да ни зяпат?
— Разбира се, Ваше Величество, веднага, Ваше Величество.
По-младата, която едва от броени дни имаше привилегията да служи на императрицата, се втурна толкова бързо към портата, че насмалко не се сблъска с един лейбгвардеец. За краткото време от встъпването си в длъжност вече бе научила, че не е препоръчително да караш да чака Нейно Апостолическо Величество Мария Терезия Хабсбургска и Лотарингска, вдовстваща императрица на Свещената Римска империя на германската нация[3], ерцхерцогиня на Австрия и кралица на Унгария и Бохемия.
Преди да е отзвучал последният тенекиен тон на камбанката, портата се отвори. Капуцинският монах, зиморничаво криещ ръце в ръкавите на расото си, тържествено сведе глава в знак на уважение и пусна групичката да влезе, промърморвайки поздрав.
Набожните братя също бяха изпитали на свой гръб нетърпеливостта на височайшата дама.
Портата се захлопна с глух звук и пресече всякакви шумове отвън. Монотонното потропване на бастуна и стъпките на владетелката отекваха необичайно силно във внезапно настъпилата тишина. Тя вървеше бавно, грижливо разпределяйки силите си.
— Защо си причинява това? — прошепна младата контеса[4] Щархемберг в ухото на спътничката си, въпреки отправеното й по-рано предупреждение. Любопитството взе връх над свенливостта й. Независимо от августейшото си потекло, осигурило й тъй желаното място на придворна дама, тя притежаваше нахаканото любопитство на перачка от предградията.
— Задушница е, мила моя. Молитвите в неговата гробница й носят утеха — тихичко отвърна графиня Бройнер. — Може да си представя, че той я чува от ковчега.
Контесата се ококори от слисване.
— Че какво може да чува един труп, при това нарязан и погребан в различни църкви? Сърцето е в Църквата на августинците, вътрешностите — в катедралата „Свети Стефан". Направо да му призлее на човек, като си помисли какво са направили с мъртвия император. Някой ден и с нея ще се случи същото.
Графинята сви рамене и замълча. Междувременно бяха стигнали до приспособлението, един вид въжена линия, която даваше възможност на 63-годишната владетелка да се придвижва до императорската гробница, без да й се налага да използва тясната и разбита каменна стълба. На пръв поглед простичката гредова конструкция, състояща се от полиспаст и тапициран стол с облегалка, не внушаваше особено доверие. Младата Щархемберг и графинята помогнаха на императрицата да се настани на въпросния стол и поеха бастуна, от който вече нямаше нужда.
— Хайде, стига сте ме оправяли — безмилостно се оплака владетелката, подразнена от опита на нервната контеса да подреди гънките на брокатената пола на императорските вдовишки одежди, та всичко да бъде, както му е редът.
1
„Брашнян пазар", по-късно „Ноймаркт" („Новия пазар"), един от най-старите площади във Виена. — Бел.прев.
2
Фонтанът „Предвидливост", създаден през 1739 г. от Георг Рафаел Донер, е широко известен с името на своя автор. През 1770 г. блюстителката на строгите нрави Мария Терезия нарежда да претопят неприличните според нея разголени фигури, но те тайно са спасени и днес могат да се видят на същото място. — Бел.прев.
3
Свещена Римска империя на германската нация — официалното название на средновековната германска държавност, съществувала в периода 962-1806 г. и обединяваща много територии в Европа. — Бел.прев.
4
Контеса (ост.) — В немскоезичната система на благородническите титли — неомъжена дъщеря на граф. — Бел.ред.