Няколко вече подскачаха и звъняха гневно.
Леля първо си сипа малко джин, после още малко джин и с искрен интерес се зае да проучва бутилките.
Раздрънча се поредното звънче.
Имаше огромен буркан пълнени маслини. Леля си гребна една шепа и издуха тънкия слой прах от бутилка портвайн.
Едно звънче падна от пружината си.
Някъде в коридора се отвори врата и младежки глас изкрещя:
— Ей, прислужничката, къде са ни чашите!
Леля опита на вкус портвайна.
Идеята за слугинството не й беше съвсем чужда. Като момиче прислужваше в Ланкърския замък. Тогавашният крал се отличаваше със склонността да натрапва и желанията, и телесата си. Младата Гита Ог вече бе загубила невинността си11, но се придържаше към строги възгледи относно противните досадници. И когато кралят се опита да й скочи веднъж в кухнята, тя — поне от формална гледна точка — извърши държавна измяна, като докопа голям овчи бут и замахна с все сила. Така престана да прислужва в замъка, а кралят задълго загуби възможността да задоволява желанията си.
Краткият опит като прислужничка вдълба в съзнанието й някои убеждения, на които липсваше яснота, за да са политически, затова пък несъмнено подобаваха на Леля Ог. Успя да забележи, че госпожа Плиндж не е имала възможност да преяжда, нито да си отспива на воля. Ръцете й бяха слаби и зачервени. Леля не скъпеше време да се вглежда във всички като госпожа Плиндж.
Дали портвайнът се съчетаваше добре с шери? Какво пречи да опита…
Всички звънчета вдигаха оглушителен шум. Може би наближаваше антрактът.
Тя старателно махна капачката на буркан с мариновани лукчета и замислено схруска няколко.
И други хора подаваха глави в коридора и ядосано настояваха да бъдат обслужени. Леля взе две особено големи бутилки шампанско. Разтръска ги, без да се щади, пъхна ги под мишниците си, като затисна тапите с палци, и излезе в коридора.
Според нейното отношение към живота трябваше да прави онова, което й се струва най-уместно в момента, и то с много хъс. Тази стратегия не я беше подвела нито веднъж досега.
Завесата се спусна. А публиката още ръкопляскаше изправена.
— Сега какво ще стане? — прошепна Агнес на съседния циганин.
Той смъкна кърпата от главата си.
— Скъпа, обикновено отскачаме да… О, не, по дяволите, викат ни на бис!
Завесата се вдигна отново. Светлините озариха Кристина, която се покланяше, махаше с ръчичка и искреше.
Циганинът от хора сръга Агнес в ребрата.
— Виж я госпожа Тимпани. По-вкисната не може и да бъде.
Агнес се взря в примадоната.
— Тя се усмихва.
— Понякога и тигърът се хили, скъпа.
Завесата пак се спусна с решимост, която подсказваше, че театърмайсторът се кани да смени декорите и ще се развика на всекиго, дръзнал да докосне въжетата.
Агнес избяга от сцената с останалите. През следващото действие нямаше какво толкова да прави. Преди представлението се бе постарала да наизусти либретото. Други хористи обаче се помъчиха да я разубедят с довода, че може или да пее, или да вникне в смисъла на случките, но не и двете едновременно.
Агнес обаче си беше съзнателна.
— … а Пекадильо (тенор), синът на дук Талиатела (бас), тайно се е предрешил като свинар, за да ухажва Куизела, без да подозира, че доктор Буфола (баритон) е продал еликсира на слугата Луди, като не е знаел, че той всъщност е девойката Йодина (сопрано), преоблечена като момче, защото граф Арто (баритон) твърди…
Един от помощниците на театърмайстора я избута да не му пречи и махна някому зад кулисите.
— Рон, разкарай селския пейзаж.
Наоколо прозвучаха няколко изсвирвания, на които други отговориха отгоре.
Фонът в дъното на сцената се вдигна, а от мрака под тавана започнаха да се спускат противотежестите — торби с пясък.
— … тогава Арто разкрива, че… ъ-ъ… Зибелина трябва да се омъжи за Фидели… не, исках да кажа Фиаби, но още не е научил, че… ъ-ъ… семейното богатство…
Торбите се спуснаха. Поне от едната страна на сцената. От другата непосилното начинание на Агнес беше прекъснато от писъци. Тя се озърна и видя обърнатите надолу, не особено привлекателни в смъртта черти на покойния доктор Подкоп.
Леля се шмугна в удобно изпречилата й се врата, затвори я и се облегна на нея. След няколко секунди тропотът на бягащи крака отмина.