Салзела завъртя очи от нетърпение.
— Просто спипайте Призрака. Ако се размине без излишна врява — толкова по-добре. Разбира се, аз също не искам да прекъсвам шоуто.
Видя как си отдъхнаха.
Тежък акорд изпълни въздуха над сцената.
— Какво става, по дяволите?
Салзела мина отзад и го пресрещна развълнуваният Андре.
— Поправихме го, господин Салзела! Само че… той не иска да ми отстъпи мястото…
Библиотекарят кимна на музикалния ръководител. Салзела познаваше орангутана, освен това отдавна бе научил, че когато Библиотекарят желае да се настани някъде, постига своето. Салзела обаче признаваше и че орангутанът е превъзходен органист. Неговите обедни рецитали в Голямата зала на Невидимия университет винаги събираха многобройна публика. Отчасти и поради обстоятелството, че тамошният орган притежаваше всеки звуков ефект, за който се бе сетил обърнатият с хастара навън гений на Скапания Тъпанар Джонсън. Преди косматите ръце на Библиотекаря да поработят над партитурата, никой не би и помислил, че „Романтична прелюдия в сол минор“ на Дойнов може да бъде аранжирана за регистрите „Пищяща възглавничка“ и „Премазани зайчета“.
— Ами трябва да свири в увертюрите — напомни Андре, — също и в сцената в балната зала…
— Поне му намери папийонка.
— Господин Салзела, никой няма да го види, а и той е ощетен откъм шия…
— Андре, тук си имаме правила.
— Добре, господин Салзела.
— Щом тази вечер си свободен от задължения, би могъл да ни помогнеш в залавянето на Призрака.
— Разбира се, господин Салзела.
— Тогава му донеси папийонка и ела при мен.
Оставиха Библиотекаря на мира. Той извади своята партитура и прилежно я отвори на поставката.
Бръкна под скамейката и извади голяма кафява кесия с фъстъци. Не беше осведомен защо Андре, след като го убеди да свири тази вечер, каза на другия човек, че той — Библиотекарят, не искал да отстъпи мястото. Всъщност искаше да се позанимава с интересна каталожна работа. А ето че остана тук за цялата вечер. Е, половин килограм необелени фъстъци са щедро заплащане според всяко човекоподобно. Човешкото съзнание беше необятна тайна и Библиотекарят се радваше, че вече не му се налага да я разгадава в себе си.
Огледа критично папийонката. Както Андре бе предвидил, тя представляваше трудно преодолим проблем за същество, което е стояло на двора, докато вътре са раздавали шиите.
Баба Вихронрав спря пред Осма ложа и се огледа. Госпожа Плиндж не се виждаше наоколо. Баба отключи с може би най-скъпия ключ в света.
— Да се държиш прилично.
— Да-ау, Бабо-оу — измрънка Грибо.
— И никакво пишкане по ъглите.
— Да-ау, Бабо-оу.
Баба се взря недоволно в придружителя си. Дори с папийонка и сресани лъскави мустаци той си оставаше котарак. А на тези твари можеш да разчиташ само в редовното притичване да се натъпчат.
Отвътре ложата беше тапицирана с наситено червен плюш, украсен с позлата. Същинска мека стаичка за уединение.
От двете страни дебели колони носеха отчасти тежестта на балконите. Надникна през парапета и премери на око височината над партера. Разбира се, някой би могъл да се прехвърли от съседна ложа, но пред погледите на цялата публика, която нямаше да остане равнодушна към такова зрелище. Надникна под креслата. Стъпи на седалка и опипа тавана, нацвъкан с позлатени звездички. Почти зарови нос в килима, докато го разглеждаше.
И се усмихна на видяното. Готова беше да се обзаложи, че й е ясно как се вмъква Призрака, а вече нямаше съмнение.
Грибо си плю на дланта и безуспешно се опита да приглади косата си.
— Седни кротко и си яж рибешките яйчица — заповяда Баба.
— Да-ау, Бабо-оу.
— И гледай операта, тъкмо ще се образоваш малко.
— Да-ау, Бабо-оу.
— Добра ти вечер, госпожо Плиндж! — поздрави Леля весело. — Нали е вълнуващо? Публиката бърбори, всички са се наежили в очакване, типовете от оркестъра търсят къде да тикнат бутилките и се мъчат да си спомнят как се свири… цялото напрежение и драма в оперното преживяване ще изригнат всеки миг…
— О, здравейте, госпожо Ог — обърна се госпожа Плиндж, която доизлъскваше чашите в своя мъничък бар.
— Направо е претъпкано — отбеляза Леля и изгледа с крайчеца на окото си възрастната жена13. — Всяко местенце е разпродадено, както чух.
13
Една от най-важните особености на характера на Леля беше абсолютният отказ да се