Това й хареса.
— Значи си заговорник.
— Обичам да печеля чрез психическо въздействие, но без да нарушавам правилата — призна Калвин, кимна и се засмя, и точната тема на разговора стана съблазнително неясна. — Обичам преследването, в което трябва да мислиш и да планираш.
— Преследването на риба — отбеляза тя.
Той се намръщи. Не беше сигурен дали му прави комплимент или не.
— Просто уточнявам — добави Дебора и поруменя. Искаше й се да не го беше казвала.
— Продължавай.
— И ти, и рибата притежавате закачливо остроумие, хитрост, която понякога може да бъде малко неприятна и отблъскваща.
— За теб ли? — засмя се Калвин.
— Имам предвид предвидливостта, почти пресметливостта, която държи хората на разстояние, сякаш непрекъснато ги преценяваш. Те са като риби, за които ти внимателно подбираш мухите.
— Не знам за мен, но ми е ясно какво искаш да кажеш за Ричард. Понякога, когато те погледнеше, сякаш разбираше всичките ти тайни.
— А ти имаш ли много тайни?
— Нито една — след миг на размисъл отговори той и се усмихна. — Мога да ти разкажа всичко.
— И още как.
— Не ми харесва, че ме мислиш за пресметлив и за заговорник — каза той, връщайки се на предишния им разговор, — колкото и хитър да изглеждам. Не звучи много позитивно.
— Знам ли. — Дебора сви рамене и отмести поглед встрани, сякаш въпросът не беше важен. — Но в това има нещо съблазнително.
Тя взе чашата си и отпи голяма глътка вино, без да поглежда Калвин.
Те се върнаха в хотела, но беше ясно, че все още не знаят как ще завърши вечерта. Бяха флиртували, но в края на краищата се бяха затваряли в себе си, за да прикрият чувствата и желанията си. Дебора реши, че е доволна от събитията и е хубаво за нея да действа бавно, доколкото беше свикнала изобщо да не действа, пък и бездруго не познаваше добре този мъж. Но когато той се приближи да я целуне в коридора пред стаята му, се предаде на порива.
Влязоха вътре, като продължиха да се целуват, отначало предпазливо, а после все по-страстно, жадно и настойчиво. Въпреки това, когато ръцете му се плъзнаха към копчетата на блузата й, Дебора усети, че неволно се сковава, и той спря и я погледна. Тя се изчерви, без да е сигурна как да реагира или какво изпитва. Искаше й се очите му да не са на едно ниво с нейните. Безмълвният му поглед я накара да се почувства още по-неловко и Дебора се извърна, ядосана от израза в очите му. Но Калвин протегна ръка и угаси лампата.
Тежките, плътни завеси не пропускаха никаква светлина и мракът накара сърцето й да прескочи един удар, сякаш отново беше в тунела в Микени и бягаше надолу към древното водохранилище. Когато обаче той отново започна да я целува и ръцете му бавно и предпазливо потърсиха разрешение да се плъзнат по тялото й, Дебора се възползва от прикритието на тъмнината, сякаш се отърси от някаква част от себе си. Все едно беше пияна или на почивка, безименна и освободена от всякаква отговорност. Тя го притегли към себе си, сдържайки странното си, неочаквано и обезпокоително желание да се разридае.
57.
Калвин вече беше станал и търсеше къде да отидат да закусят, когато Дебора се събуди. Тя лежа няколко минути, с неопределена тревога за предстоящия ден. След това се изкъпа, облече се и се вторачи безучастно във вестника, докато Калвин се върна.
Хапнаха омлети в малък ресторант. Омлетите бяха превъзходни. Нахраниха се бързо и разговаряха малко. Имаха няколко часа, докато резултатите станат готови, но не можеха да чакат в хотела, нито в някое заведение. Тя погледна часовника си три пъти за пет минути и в края на краищата решиха да чакат в лабораторията, за да разберат какво са установили анализите, веднага щом персоналът беше готов да им каже нещо.
Дебора имаше чувството, че отново е ученичка и чака хирурзите, които оперират баща й, да излязат от операционната. Тогава седя шест часа заедно с една дремеща съседка. Фиксираше голямата стрелка на часовника толкова съсредоточено, сякаш трябваше да я следи как се премества. Вратите се отвориха няколко пъти, но винаги някой излизаше, защото смяната му бе приключила. Най-после хирургът се появи и сърцето й подскочи, заредено с надежда. В същия миг видя изражението му и разбра, че баща й е починал. Стоя права в неестествено бялата стая, докато лекарят търсеше подходящи думи, а дремещата съседка се събуждаше сумтейки. Жената беше от крайно религиозните евреи и я посъветва да разкъса дрехите си над сърцето си в знак на скръбта си. Макар и объркана и озадачена, Дебора се подчини. Това беше последният акт на еврейска ортодоксалност, който извърши. Следващата седмица предизвикателно, но тайно, си купи салата от скариди от магазин за деликатеси в Бруклин и насила ги изяде. Беше спазвала кашер11, но сега се разбунтува.