Елизабет Барет Браунинг, Орора Лий
Робин толкова се тревожеше да не изпусне шанса да говори с Рейчъл Ледуел, че със Страйк бяха отново на път още в осем на следващата сутрин. Небето беше безоблачно и двамата скоро примижаваха срещу яркото слънце, а Робин съжаляваше, че не си е купила тъмни очила в Уистъбъл.
Страйк беше заредил електронната си цигара през нощта и от време на време дръпваше от нея без всякакъв ентусиазъм, докато пътуваха по М11. Когато не пушеше от цигарата, наблюдаваше Играта на Дрек, в която бе влязъл, преди да се качат в колата. Малко се затрудняваше да придвижва наоколо Бъфилапи, защото трябваше да използва лявата си ръка. Дясната му бе нужна да притиска силно бедрото, защото кракът му отново го бе събудил със спазми и още се опитваше да подскача, когато му скимнеше. В резултат на това той се бе отказал с мъка на сърце от пълната английска закуска, предлагана от хотел „Марин“, и вместо това яде овесена каша и плодова салата.
– Аномия там ли е? – попита Робин.
– Не – отвърна Страйк.
– А модераторите кои са?
– Хартиенобяла и ПотрошенДрек. Имай предвид че нямаме кой да наблюдава Киа Нивън и Тим Ашкрофт в момента, така че дори Аномия да се появи, пак няма да можем да отхвърлим или приемем категорично никого от тях. Проклетият Нътли – промърмори Страйк. – Много се надявам да ми поиска препоръка, защото ще му дам такава, дето няма да я забрави скоро.
Последва двайсетминутно мълчание, докато Страйк не се отегчи напълно от играта, при което я напусна и запали електронната си цигара.
– Ти как успя да не напълнееш, като вършиш тази работа? – попита той Робин.
– Какво? – попита Робин, тъй като умът ѝ бе зает да формулира въпросите, които се канеше да зададе на Рейчъл Ледуел, стига тя да се появеше. – О... ами планирам по мъничко. Опитвам се да вземам здравословни храни със себе си, когато следя някого, за да не ми се налага да лапам шоколад, та да имам енергия да продължа.
– На кое викаш здравословни храни?
– Ами знам ли... ядки? Понякога си правя сандвичи... Много ли е зле кракът ти? – попита го. Бе забелязала, без да коментира, че той притиска бедрото си към седалката.
– Не чак толкова зле, та да ям като някоя катерица.
– Аз не ям като катерица – възрази Робин. – Просто не пържа всичко и не ям картофки с всяко ядене, след като питаш.
Страйк въздъхна дълбоко.
– Надявах се да има някакво вълшебно хапче.
– Съжалявам – вдигна рамене Робин, като задмина волво, – няма вълшебно хапче. Да разбирам ли, че си гладен?
– Само умерено.
– Може да спрем на бензиностанцията при Кеймбридж, но не задълго. Никак не искам да закъснея за Рейчъл, ако рече да дойде.
Пътуваха още няколко минути, после Страйк подхвърли:
– Цялата тази история със среща при пейката ми прилича малко на „Шпионинът, който дойде от студа“[21].
– Типично за тийнейджъри – отвърна Робин. – Вероятно там се среща с приятели... Слушай, надявам се да не възразиш...
Беше ѝ неловко да изрече останалото, защото никога преди не го бе правила.
– ...но мисля, че трябва сама да се видя с нея. Тя не знае нищо за теб, а ти можеш да си малко плашещ за тийнейджър. Освен това тя очаква един човек.
– Има логика – съгласи се Страйк и всмукна от бледата имитация на истинска цигара. – Аз ще чакам в онова кафе, което тя спомена. Силно се надявам да поднасят пържени картофи.
Спряха за кратко на паркинга на бензиностанцията при Кеймбридж, където Страйк пи кафе и изяде безвкусна овесена вафла, докато проверяваше служебните си имейли. Робин видя изражението му да се променя и попита тревожно:
– Какво има?
– Дев – отвърна Страйк.
– Да не би и той да напуска?
– Не... обратното... Да не вярваш, успял е да разприказва една от бавачките на Шарлот и Джаго. Снощи, в пъб в Кенсингтън... Била ядосана... казала му, че хората, за които работи, не заслужават да са родители, при това и двамата... „била свидетелка как бащата при няколко случая проявил насилие към момичетата“. По дяволите, това може да е много полезно.
– Радвам се, че си доволен – изрече сухо Робин.
– Знаеш какво имам предвид. То се знае, предпочитам да не пердашеше децата си, но след като го прави, на драго сърце ще го изоблича.
Само че няма да го изобличиш, нали?, помисли си Робин, докато пиеше кафето си. Ако го изобличиш, губиш контрол върху него. Почуди се и как леко Страйк прие онази част, че и двамата родители не са годни за опека над децата си, но може би дълбоко в себе си той не вярваше, че е възможно Шарлот да е лоша майка. На глас каза само: