Тя се наведе да вдигне от пода зареждащия се лаптоп, отвори го и взе да издирва „арлекин“.
– Скарамуш! – изрече на глас, след като изчете статия за образите в италианската Комедия дел’Арте. Скарамуш беше клоун: коварен, нафукан и общо взето страхливец – странен избор на име, когато се опитваш да придумаш млади жени за секс. И отново без съзнателно да разбира защо го прави, Робин написа Скарамуш под Золтан, взира се за момент в шестте имена и после отново се върна към лаптопа.
99
Никога не знаем колко сме високо,
докато не бъдем призовани да се вдигнем...
Емили Дикинсън, Въжделение
– Ако няма да кажеш нещо – донесе се от външния офис плътният раздразнен глас на Пат, – спри да се обаждаш, дявол го взел!
Беше понеделник, малко след един по обед, и Страйк, седнал пред бюрото във вътрешния кабинет с подпрени до стената патерици, хапваше бисквити, докато се занимаваше с претоварената кутия на входящите имейли.
– От същия номер ли? – подвикна на Пат. – Все така само диша ли?
– Този път и дишане не чух – отвърна Пат и се приближи до отворената врата с електронна цигара в ръка. Зад нея външният офис беше почти празен с изключение на телефона, поставен на пода, и купчините папки, които Пат сортираше, за да бъдат подредени в новите шкафове. – Само тишина. Проклет идиот.
– Ще взема да позвъня на този номер, като свърша с това тук – каза Страйк и се върна към имейла от хазаина, според когото избухналата бомба оправдаваше повишаване на наема – гледна точка, която Страйк не споделяше. – А ти добре ли си?
– Че защо да не съм? – с подозрение попита Пат.
– Чудех се как се чувстваш да си отново тук след случилото се – обясни Страйк.
– Добре съм. Изловиха ги всичките, нали? Надявам се да хвърлят ключа, като ги пратят в затвора – добави Пат и се върна при папките си.
Страйк се залови отново с имейла. Няколко минути по-късно, след като прати учтив, но твърд отговор на хазаина, започна да пише доклад за свършеното дотук до Алан Йеоман. Все още се опитваше да формулира началния абзац по начин, който да предполага прогрес, без да се упоменава изрично такъв, когато чу Пат да казва:
– Днес не се очакваше да си тук.
Страйк вдигна глава, като предположи, че Робин е подранила, но на междинната врата се появи Дев Шах с широка усмивка на лицето.
– Заковах ги – съобщи той на Страйк. – Шавливи пръсти и милата дъртачка.
– Ти сериозно ли? – възкликна Страйк и на драго сърце изостави имейла.
– Да. Снощи я разприказвах в бара на „Конот“. Беше там със сестра си. Или с жена, която използва услугите на същия пластичен хирург.
Дев извади портфейла си, измъкна от него елегантно гравирана визитка и я подаде на Страйк, който видя името Азам Масуми, поседвано от „Търговец на антики и предмети на изкуството“.
– Господин Масуми урежда продажба на ценности за частни клиенти – поясни Дев – и взема далеч по-ниска комисиона от големите аукционни къщи.
– Колко мило от негова страна. Обзалагам се, че също така е дискретен.
– Господин Масуми се гордее със своята дискретност – с възможно най-сериозна физиономия заяви Дев. – Някои клиенти не желаят да се разчува, че продават ценни вещи. Господин Масуми проявява пълно разбиране към тях.
– И това уреди нещата?
– Не само по себе си – отвърна Дев. – Наложи се да почерпя нея и сестра ѝ с един тон питиета и да предположа, че тя е с петнайсет години по-млада, отколкото е. Когато затвориха бара, покани ме в апартамента на Шавливи пръсти да пийнем по още едно.
– Шавливи пръсти беше ли там?
– Не, и това си беше късмет, защото надали би харесал поведението на майка си.
– Палавница значи?
– Взе да го раздава в стил мисис Робинсън[23]. Щом взех да мрънкам, че ми е време да тръгвам, се опита да задържи интереса ми, като ми показа кутийка Фаберже и глава на Александър Велики и ги обяви за подаръци от съпруга си, с когото били разделени.
– Наистина ще бъдат разделени, когато той научи за всичко това. Направи ли снимки?
– Да – потвърди Дев, извади телефона от джоба си и показа на Страйк образите на двата предмета, които заедно струваха над един милион лири.
– И се измъкна оттам, без да станеш жертва на госпожа Робинсън, така ли?
23
Героиня от американския филм „Абсолвентът“ (1967 г.), станала нарицателно име за жени със слабост към много по-млади мъже. – Б. пр.