Аннотация
Още щом зърна Матео, близначката ми реши, че той е мъжът за нея. Бяхме още деца, но това не я притесняваше. В сърцето си тя вярваше, че са орисани да бъдат един за друг. Затова, когато обявиха уредения им годеж, никой не се изненада.
Поне аз така си мислех.
Но напоследък усещах, че нещо не е наред. Където и да отидех, Матео беше там – дебнеше в мрака, криеше се в сенките, дори посред бял ден – и винаги ме наблюдаваше.
Не знаех с какво съм привлякла вниманието му. Не го и исках. И все пак, щом той се приближеше, сърцето ми трептеше – като оголена душа, попаднала в ледената хватка на зимата. Не можех да пренебрегна и предателската реакция на тялото си към гласа му – нисък и изпълнен със зловещ умисъл.
Борех се да му устоя. Наистина се борех. Но беше безполезно.
Той го знаеше. И аз го знаех.
Затова избягах.
Но всеки от фамилията Витале действаше по един и същ начин: те винаги се впускаха в преследване.












Комментарии к книге "Матео"