Пеги изпълни нареждането му.
Холидей не откъсваше поглед от Келерман.
— Много съжалявам, Doutor — изрече умолително Тавареш. — Нищо не можех да направя.
— Няколко елементарни заплахи се оказаха достатъчни — обясни Келерман. — Очевидно добрият капитан има внуци. Малки момиченца.
Погледът му мина покрай тях и се спря на отвора в земята.
— Ако съдя по шума, който чух преди няколко минути, някои от моите служители са претърпели нещастен случай — натъкнали са се на импровизирано взривно устройство. — Лицето му се изкриви в гримаса. — Още няколко живота ще тежат на вашата съвест, доктор Холидей. От друга страна обаче те не загинаха напразно. Сега поне зная къде е скрито моето наследство. Остава само да го извадя на повърхността.
— Наследството не е нито ваше, нито на баща ви — възрази Холидей и ръката му стисна здраво меча. — То не принадлежи на нито един човек.
— То принадлежи на онзи, който го вземе — процеди Келерман, изправи се и пристъпи към него. — Така е устроен светът. По-силният побеждава. — Ухили се на присвитата на земята фигура на Родригеш. — А по-слабият губи.
— И преди сме чували тези бръщолевеници — каза Холидей. — Arbeit macht frei, Kraft durch Freude49, Drang nach Osten50… и в крайна сметка нито един от тези лозунги не се е сбъднал, както ни учи историята. — Той поклати глава. — Вие сте луд за връзване, Келерман, също като баща ви.
Искри на ярост проблеснаха в очите на Холидей и той бръкна под сакото си. Ослепителна светкавица проряза висините, последвана от гръмовен тътен. Небето сякаш се разтвори над главите им.
Всичко се случи за частица от секундата.
— Vai-te foder! — „Върви по дяволите!“, изкрещя Тавареш и с цялата си тежест настъпи русокосия главорез по крака, след което се метна настрани. Пеги реагира мигновено, приклекна, хвана пушката и натисна и двата спусъка едновременно. Тежкото оръжие подскочи в ръцете й, а откатът заби болезнено приклада в рамото й. Главорезът изкрещя, свлече се на земята и загледа учудено към кървавата дупка с размер на чиния в корема си. През това време над главите им започна да се излива истински порой.
Келерман обаче успя да извади оръжието си — малък плосък валтер — и се хвърли към Холидей.
Той не се поколеба нито за миг. Вдигна меча, направи крачка напред, сви коляно и изпъна ръка. Келерман не успя да спре устрема си и сам се наниза на острието, останало неопетнено с кръв цели седемстотин години. Мечът прониза дебелия вълнен плат на сакото, жилетката, ризата и плътта под тях непосредствено под диафрагмата. Острието, изковано от дамаска стомана, продължи напред и прониза дясната камера и лявото предсърдие на сърцето, преди да опре в гръбнака. Налудничав гняв проблесна в очите на Келерман и той умря прободен като пеперуда в хербарий.
Холидей отстъпи назад и завъртя меча в тялото на мъртвеца, за да го измъкне по-лесно. Острието излезе от гърдите на Келерман с неприятен мляскащ звук. Трупът рухна на земята. Холидей свали меча и се обърна, опитвайки се да заслони очи от поройния дъжд.
Пеги бе коленичила на земята с ръка, поставена върху натъртеното си рамо, с поглед, вперен в тялото на русокосия главорез. Гледаше как дъждът разрежда бликащата от раната му кръв в розово-червена локва.
— Добре ли си? — попита Холидей и се наведе над нея.
— Добре съм — отвърна тихо тя, без да откъсва безизразния си поглед от тялото на мъжа, когото току-що бе простреляла. — Даже много добре!
Тавареш седеше на земята, повдигнал главата на Родригеш в скута си. Холидей клекна до тях.
— Той ми е приятел — прошепна Тавареш, думите засядаха в гърлото му. Погали нежно челото на Родригеш. — Мой скъп, скъп приятел през всичките тези години. Не мога да допусна да умре.
Родригеш отвори очи и премигна и от болка, и заради дъжда.
— Рано или късно всички умираме, Емануел — прошепна бившият свещеник.
Въздъхна, успя да повдигне ръка и улови Тавареш за широката космата китка. Изви леко глава, за да вижда приведения над него Холидей.
— Бъдете приятели с Мануел. Той е мой брат по душа и знае всичко. Дълги години бе моите очи и уши във външния свят.
— Обещавам — каза Холидей. Усети, че очите му са мокри. Искаше му се да вярва, че причината за това е дъждът.
— Келерман мъртъв ли е?
— Да — отвърна Холидей.
49
Националсоциалистическото обединение „Сила чрез радост“ (Kraft durch Freude) отговаряло за организацията и контрола на свободното време в нацистка Германия. Обхватът на дейността му бил изключително голям — от организирането на културни мероприятия и пътувания до отпускането на кредити, за да могат членовете да се сдобият с „народния автомобил“ фолксваген. — Б.пр.
50
Drang nach Osten (букв. Натиск на изток) е термин, появил се в средата на XIX в. и широко използван от нацистката пропаганда за обозначаване на немската експанзия на изток към Полша и Русия. — Б.пр.