Ако се изстреля с оръдие снаряд-камера с хора, въздух и хранителни припаси, за колко време ще стигне всичко това! Освен това, ако оръдието е дълго няколко версти, по време на движението в цевта на снаряда ще се образува толкова огромна относителна тежест, че човекът още преди излитането от оръдието ще се сплеска от собственото си тегло, превишаващо обикновеното му тегло хиляди пъти.
Затова пък след излизането му от тъмната цев (да допуснем, че пътешественикът по някакво чудо се е запазил) неговата тежест моментално ще изчезне и той ще се окаже на близко разстояние от Земята, но явно извън влиянието й; при това дали ще е голяма или малка скоростта на снаряда, е без значение (т.е. тежестта все едно се унищожава), но тя трябва да бъде голяма, за да не се спре снарядът и да не пльосне обратно на Земята като хвърлена отгоре топка. За да може снарядът да се отдалечи от Земята завинаги и да стане спътник на Слънцето, е нужна скорост 11 версти в секунда; за да се отдалечи завинаги от Слънцето, като стане мимолетна комета, необходима е бързина, не по-малка от 27–30 версти в секунда (при изхвърляне на снаряда по посока на годишното движение на Земята).
Аз имах пред вид оръдия с дължина, не по-голяма от няколко версти, но ако дължината им бъде увеличена няколкостотин пъти при хоризонтално положение, това начинание не би било толкова безнадеждно, тъй като относителната тежест в снаряда не би се увеличила много и при благоприятни условия (ако е потопен в течност) човек лесно би издържал.
VI
27. Мисли на един чудак за вредата от въздуха и за възможността да се живее в празно пространство: неговите мечти за особен род разумни същества, които живеят без атмосфера. Оказа се, че моят чудак ненавижда и въздуха.
— Въздухът пречи на бързите движения — горещеше се той, както обикновено. — Въздухът унищожава движението!
— В среда без тежест въздухът е истинско наказание!
— Без въздух там аз бих могъл с едно отблъскване да прелетя милион версти; а при наличието на въздух, първо, съм принуден да възобновявам движението с постоянни отблъсквания, като изразходвам сили пропорционално на изминатия път или на времето; второ, ако скоростта на разсичане на въздуха трябва да бъде голяма, малката загуба на енергия при малките скорости извънредно бързо нараства и става непоносимо бреме.
Така например при увеличаване на скоростта 10 пъти работата за разсичане на въздуха за единица време нараства 1000 пъти; при стократно увеличаване на скоростта работата нараства 1 000 000 пъти. В абсолютно празно пространство обаче веднъж придобитата от тялото скорост, колкото и да е голяма, се запазва завинаги без каквото и да е било изразходване на енергия.
Наистина освен триенето са известни и други сили, които забавят движението. Това са електричната и механичната индукция. Например влиянието на Луната създава на Земята приливите и отливите, които забавят денонощното въртене на Земята [17]; именно това наричам механична индукция. Но при обикновени условия нейното влияние е съвсем незабележимо.
— Ти казваше — продължи той, — че движението на екваториалния влак със скорост 8 версти в секунда е невъзможно поради съпротивлението на въздуха, поради което е невъзможно и унищожаването на тежестта във вагоните на този влак…
— Изтъквах — възразих аз — съпротивлението на въздуха като една от главните причини, които правят тези скорости невъзможни, но това не значи, че не съществуват други препятствия…
— Почакай, позволи ми да се доизкажа…, представи си, че на Земята няма атмосфера и че нашата планета е гладка. Защо тогава да не съществува влак със скорост, която унищожава тежестта поради центробежната сила?
— Щом като сме придали на влака такава скорост — въодушевяваше се той, без да ни даде възможност да прибавим дори дума, — самият влак би загубил тежестта си и би престанал да упражнява налягане върху почвата и да се докосва до нея — ще се носи вечно около Земята, както прави това Луната, която никога не се уморява и осигурява за своите пътници чудни условия — среда, лишена от тежест!
— Всичко това е прекрасно — казвахме ние, — но ти малко се увлече; Земята не е гладка, на нея има океани, атмосфера и нито хората, нито растенията могат да живеят без тях…
— Имам пред вид не само Земята. Подразбирам изобщо планетите и живите същества, които биха могли да ги обитават. Например на астероидите и на Луната няма въздух и вода, повърхността им може да бъде изравнена или поне може да бъде изравнен пътят, необходим за придаването на бързо движение на влаковете; живите същества там може би са се приспособили да живеят в безвъздушно пространство… Нима не виждаме, че навсякъде и при всякакви обстоятелства на Земята има живот: и във водата — морска и сладка, и във въздуха, и в почвата, и по височините, и на топло, и на студено, и в безводните пустини, и в морските дълбочини при страшно налягане, и в планините при сравнително малко налягане!… Трябва да се съгласите — продължаваше той, — че макар за живите същества да е нужен кислород, и разреждането му до крайна степен не играе решаваща роля — не изключва живота. Така например, разтворен в реките, той не е по-плътен от 1/140 от плътността на атмосферата; и това е достатъчно за поддържане на живота! Но съвсем не е трудно такава плътност и съответно такова налягане да бъдат запазени в затворени тънки съдове.
17
Може би то също толкова се ускорява вследствие свиването на Земята от охлаждане. — Бел.авт.