Ще отбележа, че при всички видове скокове и полети (дори и на Земята, без да вземаме под внимание въздуха), докато не сте се докоснали до почвата, вие се намирате също в среда, в която привидно липсва тежест. Така е при пътуване около планетата. Това пътешествие става без каквото и да било изразходване на сили (освен еднократното изразходване, т.е. скока в продължение на 1 час и 24 минути със скорост 3,6 метра в секунда). По-бързо не трябва да се движите, защото в противен случай ще се отдалечавате от планетата и при скорост, 1 1/2 пъти по-голяма (5 метра в секунда, 17 версти в час), ще се отдалечите безвъзвратно от нея.
Ако планетата се върти, описаните явления биха се усложнили.
Макар че при околосветско пътешествие не са нужни никакви усилия, дори ако пропътувате трилиони версти, не е добре, че скоростта (17 версти в час) е малка. Но ако направим влак с колелата нагоре, наподобяващ влак, отразен в огледален таван, можем да се движим с всякаква скорост, защото центробежната сила ще се задържа от релсите. Такъв влак, като се движи 47 пъти по-бързо (550 версти в час), поражда центробежна сила, равна и обратна на земната тежест. Пътникът, така да се каже, «пада от облаците на Земята»; при 2 1/2 пъти по-малка скорост тежестта е като на Луната. Тежестта естествено засилва триенето и затруднява движението на влака.
Само част от многомилионното население на планетата живее на нея, а по-голямата част в стремежа си към светлина и място образува около нея — заедно със своите машини, апарати и постройки — движещ се рой, който има форма на пръстен (подобен на пръстена на Сатурн), но сравнително по-голям. Този жив пръстен е разположен в равнина, перпендикулярна спрямо посоката на слънчевите лъчи, и затова никога не е лишен от тяхната живителна сила; но при въртенето на планетата около Слънцето движението на пръстена изкуствено се изменя и «лицето» му продължава да гледа към светилото; скоростите на елементите на пръстена са толкова нищожни, че посоката на равнината му може да се изменя не само веднъж в годината, по и 100 пъти на ден.
Диаметърът на пръстена е 10 пъти по-голям от диаметъра на планетата и затова жителите му получават 100 пъти повече слънчева енергия от жителите на самата планета. По такъв начин населението на пръстена представлява около 800 милиона индивида.
Аз бях при тях на пръстена, летях от едната му част до другата и се отблъсвах все по-високо и по-високо. Винаги ми се струваше, че се върти планетата, а ние стоим и се движим само когато пожелаем.
Скоростта на частите на пръстена беше толкова по-малка, колкото по-далеч бяха те от планетата; в краищата тя не превишаваше 3 1/2 версти в час (1,12 метра в секунда), докато долу, до самата повърхност на планетата, тя беше 3 1/3 пъти повече (3,6 метра в секунда).
Заедно с мен пътешествуваше и жилището ми, и цялата ми домашна обстановка, която бяха създали за мен жителите на астероида. Така че винаги когато исках, можех да имам атмосфера и всичко, с което бях свикнал. Но омръзваше ли ми, обличах своята «кожа», окачвах цялата си амуниция, необходима за живот в безвъздушното пространство, и се разхождах на воля.
32. Астероид с 10 пъти по-голям диаметър. Ето астероид, диаметърът на който е 56 километра [27], окръжността му е 176 километра, повърхността — 9856 квадратни километра. Тъй като планетата се намира близо до вече описаната, тя използува същата енергия на слънчевите лъчи, но може да изхрани на своята повърхност около 800 милиона обитатели. По обем е хиляда пъти по-голяма от предишната. Както виждате, солидна планета. Скокът вече не ви издига много високо — на някакви си 130 сажена (281 метра). Разбира се, прескачането на камбанария или река не представлява трудност. Все пак силата на тежестта се чувствува: тялото ви, да се изразим по земному, тежи почти един фунт; бъчва, която събира четиридесет кофи, не тежи колкото чаша с вино, а цели два щофа [28]; кофа с вода набляга със силата на една осминка от наш фунт.
Планетата е доста солидна и бягането по нея е малко по-удобно, отколкото по предишната; само не бързайте: при най-малко бързане ще започнете да се премятате презглава.
Камък, хвърлен със скорост 50 метра в секунда, напуска завинаги планетата; на Земята камък с такава вертикална скорост се издига на височина 125 метра, или на 60 сажена; затова не само куршумите и снарядите напускат завинаги планетата, но и стрелата, пусната от детски лък. Камък, хвърлен с прашка или по друг най-прост начин, лесно може да получи необходимата за откъсване от планетата скорост.
27
Някои астероиди са по-малки, други по-големи. Първите са около 220, последните — около 130. Ето например диаметрите на астероидите в километри, като предполагаме, че имат сферична форма: Агата — 7, Хестия — 25, Аталанта — 30, Виргиния — 32, Левкотея — 37, Темида — 52, Полимния, Фокея, Парфенопа и Помона — около 60, Евтерпа, Лютеция, Талия и Прозерпина — около 67 и т.н., след това идват редица малки планети, които нарастват доста плавно. Като съдим по плавността нагоре на тази редица, можем да мислим, че също така плавно тя върви и надолу — че съществуват невидими поради своя малък обем астероиди. Масите им изобщо са неизвестни; формата им е много неправилна, нещо, което не само че се допуска от теорията на привличането, но и непосредствено произтича от извънредно голямата променливост на блясъка им или на отразената от тях слънчева светлина. — Бел.авт.