Лоренцо де Медичи се опитва да осигури кардиналска шапка за своя любим брат Джулиано, но папа Сикст IV е твърде зает да запълва всеки свободен висш пост с представители на своето семейство. Чак след убийството на Джулиано по време на заговора Паци Лоренцо прехвърля надеждите си върху своя втори син Джовани, за когото бързо схваща, че е най-способният сред децата му. Пиеро може да е хубав и да има излъчване, но Джовани е умният, той е късоглед, дебел и мързелив, но Лоренцо забелязва, че е почти равен на своя атлетичен по-голям брат, когато заедно излизат да яздят.
През 1484 година Сикст IV е наследен от по-сговорчивия Инокентий VIII и Лоренцо де Медичи се възползва от възможността. От самото начало най-безсрамно търси приятелството на Инокентий VIII, редовно му пише приветливи писма и му изпраща бъчви с любимото му тосканско вино. Това също е част от миротворната му политика като „стрелката в италианския компас“, защото докато поддържа оста Милано — Флоренция — Неапол и папата му е приятел, мирът в Италия е сигурен. През 1488 година приятелството му с Инокентий VIII е затвърдено с брака между сина на папата Франческето и дъщерята на Лоренцо Мадалена. Същевременно кара да направят на неговия син Джовани тонзура[8], още когато е на осем години, като по този начин показва, че възнамерява да го отдаде на Църквата. Лоренцо започва да купува богати църковни бенефиции[9] за Джовани, голяма част от тях са във Франция, където е по-лесно да се придобият, макар че можем да приемем действията му за доказателство за таен дългосрочен проект в страната, който включва Медичите и който узрява чак през следващия век.
Лионският клон на банка „Медичи“ получава заповед да претърси за подходящи „незаети служби“, тъй като подобни постове могат да се заемат, когато отсъства титулярят, и същевременно носят значителен доход, както и положение в Църквата. Но дори и тук прави грешки, защото няколко месеца след като Лоренцо започва процедура по закупуването за Джовани на Ексанпрованското архиепископство, изведнъж откриват, че възрастният титуляр е все още жив! Всичко това струва пари и няма никакви съмнения, че известна част от тях идват от флорентинската хазна — тайно от гражданите Флоренция вече финансира бъдещето на Медичите, в което градът може и да не е включен. По това време Лоренцо не може да получи достатъчно средства от друго място, тъй като банка „Медичи“ затъва бързо и се закриват клоновете в Милано (1478 г.), Брюж (1480 г.) и Венеция (1481 г.).
През 1489 година Лоренцо най-после успява да убеди Инокентий VIII да направи тринадесетгодишния му син Джовани кардинал. Дори и в тази безнравствена епоха подобни назначения, когато става дума за юноша, нямат прецедент и Инокентий VIII кара Лоренцо да му обещае, че няма да обявява публично назначаването му, докато Джовани не бъде ръкоположен, когато навърши шестнадесет години. Следват три дълги и тревожни години, Инокентий VIII е стар и болен, ако почине преди Джовани да стане на шестнадесет, новият папа със сигурност ще анулира необичайното му назначение. Тогава става ясно, че самият Лоренцо умира. През пролетта на 1492 година обаче Джовани става пълнолетен и умиращият Лоренцо, прикован към лектиката, гордо наблюдава от балкона на двореца Медичи празненството в чест на ръкополагането на сина си.
Веднага след това шестнадесетгодишният кардинал Медичи заминава за Рим, където да встъпи в длъжност. На смъртния си одър Лоренцо му пише дълго писмо, в което го уведомява за сериозността на поста му. Неговото ръкополагане е „най-великото постижение на нашия дом“ и напомня на Джовани, че от могъщия си пост „няма да ти бъде трудно да помогнеш на града и на нашия дом.“ Юношата Джовани е посъветван да остане близо до папата, но без да му досажда, а и трябва да се държи прилично. Лоренцо добре познава характера на Джовани, който израства сред яркия и забавен кръг на баща си и вече има преждевременно развит вкус към най-изтънчените неща в живота — хубавите книги и картини, хубавото вино и ястия. Но това не е само преждевременно развитие — присъствието на изключителните приятели на Лоренцо означава, че Джовани истински цени такива неща, което обаче е за сметка на някои по-монашески добродетели. В последното си писмо до Джовани Лоренцо използва възможно най-строгите изрази: Преди всичко друго настоявам неотклонно да спазваш следното правило „Ставай рано сутринта“.
8
Тонзура (лат. tonsura) — подстриганото място на темето при католическите духовници, символизира отричането им от светските интереси. — Б.р.
9
Бенефиции — (лат. beneficium — благодеяние) в католическата църква възнаграждение на духовно лице с доходна длъжност или с имот. — Б.р.