Подобни укази защитават нравствените учения на религията, а други пазят моралните й устои. Ежегодният Майски фестивал е отменен, защото има езически произход, на момичетата е забранено да пеят веселите майски песни по улиците под страх от бой с камшик. Обичаят младите мъже да подвикват на младите жени, надвесили се от прозорците, който е установен през годините начин за флиртуване и ухажване, също е забранен, защото води до „изнасилвания и аборти“. Направен е дори безплоден опит да бъде възродена църковната наредба, запретяваща актрисите. Също толкова безрезултатна и невъзможна е забраната на проституцията, но от този момент нататък тя строго е държана под око. Всички проститутки трябва да закупят разрешение за една година, равно на шест флорина, което по това време се равнява на месечната заплата на един неквалифициран работник. Също така трябва да носят жълти панделки в косите си, а през нощта фенер по улиците. Ако не съблюдава закона, нарушителят е събличан гол до кръста и бит с камшик по улиците. Обвинените в содомия са обезглавявани. Царуването на Козимо III преминава от години в десетилетия и през това време броят на публичните екзекуции за всякакъв вид простъпки се увеличава. Дори относително дребни престъпления могат да обрекат извършителя им да гребе на галерите — участ, след която малцината завърнали се са приличащи на призраци съсипани хора.
Както винаги, когато става дума за чистота на обществото, новите закони придобиват расистки елементи. Години наред има забрана евреи да живеят във Флоренция, но сега тя е прилагана много строго, при това на територията на цяла Тоскана. Антисемитизмът се институционализира, на евреите е забранено да се женят за християни или дори да живеят в един и същи дом с тях. Евреите нямат право да ходят при проститутки християнки и всяка жена, призната за виновна за проституция с евреин, бива осъждана на бой с камшик, преди да бъде хвърлена в затвора. Ефектът от законите се усеща най-силно в Ливорно, където еврейската колония достига 22 000 души. Много евреи търсят убежище другаде и приходите от данъците, събирани от търговията между свободното пристанище и вътрешността на Тоскана, рязко спадат. В подобна атмосфера са позволени всякакви ксенофобски предразсъдъци и новите закони представляват само върхът на айсберга, когато става дума за ежедневното социално общуване, особено във време на всеобщо пуританство и оскъдица. Така приблизително хилядата евреи, турци и представители на балканските народи, останали във Флоренция, се оказват преследвани малцинства. Благият деспотизъм на предишните велики херцози сега се превръща в съвършена тирания и докато Козимо III печално се тъпче в своя дворец, нощните улици на разорена Флоренция са тъмни и тихи.
Икономиката на великото херцогство продължава да запада, но Козимо III налага още данъци, които са нужни, за да се издържа администрацията, продължаваща да управлява страната. Ако е била оставена сама на себе си, администрацията е щяла да се окаже спасението за Тоскана, но тя също е засегната от тежката ръка на репресиите. Управлението е ефективно, но няма право да въвежда реформи, за да съживи икономиката. Единствено Църквата процъфтява — по-голямата част от свещениците и религиозните институции са освободени от данъци и Флоренция както никога досега се превръща в град на кюрета и монахини. По време на управлението на Козимо III броят на монахините се увеличава до такава степен, че по изчисления те са 12 процента от населението от женски пол.
Предприетите мерки за събиране на пари от малкото останали доходоносни звена на търговския сектор само задушават и тях. Ангросистите[11] купуват монополи върху основни стоки като солта, брашното и зехтина, после дребните търговци имат право да закупуват „по изключение“, което им дава ограничен имунитет срещу монопола. Въпреки това подобни монополи не са приемани с лека ръка. Монополът върху солта е идеален пример — добиването на сол чрез незаконни средства, като варенето на рибна саламура, става углавно престъпление.
Дребните търговци и занаятчии, от чиито дела зависи просперитета на великото херцогство, също търпят загуби и изчезват, а в провинцията отдалечените земи за оран запустяват. Не разполагаме с точни цифри, но всичко сочи, че населението на Тоскана като цяло намалява с 40 процента по време на дългото управление на Козимо III. Английският епископ на Кентърбъри Джилбърт Бърнет пътува из Италия през 1685 година и отбелязва: „Когато човек минава през Тоскана, тя му изглежда толкова обезлюдена, че започва да се чуди как една страна, извор на толкова голямо възхищение и толкова много войни, сега е толкова изоставена и бедна.“