Медичите са надхитрени. Козимо храни лоши предчувствия за войната — това е последното нещо, от което се нуждае Флоренция. Когато обаче го приканват да се присъедини към Съвета на десетте, създаден да води войната, той счита, че патриотизмът му го задължава да потисне чувствата си и да приеме, така публично демонстрира подкрепата си. Неговият по-пламенен братовчед Аверардо де Медичи таи още по-малко съмнения и поема командването на войските в Пиза. Медичите са принудени да заемат позиция, в която напълно подкрепят войната заедно с управляващата олигархия.
През 1430 година флорентинската армия под командването на Риналдо дели Албизи поема на поход срещу Лука, която пък веднага се обръща за помощ към Милано. Първоначалните лоши предчувствия на Козимо за неразумното влизане във войната с Лука се оправдават, когато владетелят на Милано изпраща най-добрия си кондотиер[4] Франческо Сфорца начело на наемниците да защити града. Флорентинските войски, лагеруващи пред стените на Лука, много бързо са принудени от закоравелите в битки наемници на Сфорца да извършат тактическо отстъпление. Кондотиерът влиза в града, на това отгоре сваля управляващия тиранин и установява републиканско управление. Сега Флоренция, която се гордее, че е най-големият защитник на републиканската идея, има още по-нищожно извинение за нападението срещу Лука — Съветът на десетте е объркан, а управляващата Сеньория се двоуми — воденето на войната от един съвет се оказва безкрайно неефективно. В крайна сметка флорентинците решават, че най-добрият начин за действие е да подкупят Сфорца с 50 000 флорина, за да напусне Лука. Като истинска наемническа армия войската на Сфорца приема допълнителното си заплащане и оставя бившите си и не толкова щедри милански господари сами да си оправят проблемите. Винаги благоразумният, когато става дума за пари, Козимо е отвратен и пише, че това е „ненужен разход, Сфорца така и така ще напусне Флоренция, защото сред войниците плъзва чума, а и провизиите му свършват.“ Аверардо де Медичи вижда нещата по различен начин и се заклева във вярност на Риналдо дели Албизи, макар че изпраща писма, в които изразява подкрепата си и към Козимо.
Флорентинската армия отново се отправя към стените на Лука и възстановява обсадата, но безрезултатно, защото републиканското управление на Лука и гражданите му, които току-що са получили избирателни права, с нов прилив на сили са решени да защитават града си. Риналдо дели Албизи се връща във Флоренция и убеждава Съвета на десетте да приеме находчивия му план, в който влизат архитектът Брунелески, както и Микелоцо и Донатело, изпратени пред Лука, за да надзирават инженерните работи. Планът е да се заприщи река Серкио, водите й да се отклонят и да се пуснат надолу по хълма, за да може яростният поток да отнесе укрепленията на Лука. Хората на изкуството и архитектите се заемат за работа и направляват войниците, трупащи калта пред очите на командващия на гарнизона на Лука, който ги гледа от бойните стени. Слънцето залязва, през нощта язовирът се пълни с вода, а на следващата сутрин потокът ще бъде отприщен над Лука. Но командващият на Лука съставя свой план и под прикритието на нощта изпраща войниците си да разрушат другата страна на язовира, в резултат на което отприщената вода залива целия лагер на флорентинците.
Козимо подава оставка от Съвета на десетте в знак на отвращение, когато във Флоренция научават за нелепия разгром, и заминава за Верона. Няма намерение да носи отговорност за катастрофалното водене на войната. След като Козимо не се пречка, Риналдо дели Албизи съзира своя шанс и решава да направи всичко възможно Флоренция веднъж завинаги да се отърве от Медичите. Започва да настройва общественото мнение срещу рода, като разпространява слухове за двуличието на Медичите — че не се интересуват от благото на народа, че единственото, което искат, е да превземат града и да установят еднолично управление. Риналдо е уверен в подкрепата на повечето от олигархическите родове, но и Медичите имат могъщи съюзници. Джовани ди Бичи много отдавна е предвидил тези трудности и добре е организирал браковете на синовете си. Козимо е женен за една от потомките на рода Барди, а малкият му брат Лоренцо встъпва в брак с Джиневра Кавалканти, която свързва Медичите едновременно с два могъщи рода — Кавалканти и Малеспини. Няколко от приятелите хуманисти на Козимо също принадлежат към старите олигархически семейства. Риналдо дели Албизи трябва да има съкрушителна подкрепа, ако иска да приключи с Медичите. С тази мисъл той се обръща към Николо да Узано, който няколко години преди това се противопоставя на избора на Джовани ди Бичи за гонфалониер и на когото гледат като на най-изтъкнатия възрастен държавник в града. Николо обаче не приема аргументите на Риналдо, че Медичите искат да превземат града и да установят тирания, тъй като много добре знае, че самият род Албизи от години таи подобни планове. Без подкрепата на Николо да Узано се установява тревожно патово положение.