Козимо усеща, че не може да разчита на синовете си, дори и в случая, когато самият той губи самообладание по време на неаполитанското нашествие на Феранте. След няколко години, когато Феранте наследява трона на Неапол и отново заплашва с война, Козимо прибягва до коварство. Семената на Ренесанса вече достигат до Неапол и Феранте, който получава хуманистично образование, все още има силен интерес към знанията от класическата епоха. Козимо научава, че кралят на Неапол силно желае да притежава безценно и изключително рядко произведение от римския историк Ливий, от което са оцелели едва няколко ръкописа. За да се преодолее кризата, надвиснала над Неапол и Флоренция, Козимо изпраща на Феранте безценния ръкопис на Ливий от колекцията си. Кралят на Неапол е извън себе си от радост и същевременно е поласкан, че е признат за голям учен. Козимо знае как се правят тези неща, но вече се тревожи за онова, което ще се случи след смъртта му и след като неговите синове поемат управлението. Мнозина имат сметки за разчистване с Медичите и той има лоши предчувствия: „Знам, че след моята смърт синовете ми ще се сблъскат с повече проблеми, отколкото синовете, на който и да е гражданин на Флоренция, починал много, много отдавна.“
И тогава, през 1463 година Джовани умира от сърдечен удар. Козимо е съкрушен, още повече, защото е убеден, че Пиеро няма да живее дълго. Чуват главата на рода да казва, докато слугите му го носят на лектиката[5] из залите на двореца Медичи, че това е „прекалено голяма къща за толкова малко семейство.“ Когато го оставят сам, той лежи на леглото със затворени очи, а щом Контесина го упрекне, й отвръща сардонистично: „Като си отида, ще бъде тъмно, та искам да свикна.“
Козимо знае, че краят му наближава и търси във философията смисъла на живота. Стига с Цицерон и дълга към обществото, сега се опитва да разбере Платон и summum bonum (върховната добродетел). В последните си дни вика Пиеро и Контесина на смъртния си одър и както разказва самият Пиеро, им обяснява, че не желае пищно и тържествено погребение. През 1464 година, на седемдесет и четири години Козимо де Медичи издъхва, докато слуша Фичино, който му чете Платон. Погребението му е просто, но цяла Флоренция тихо се стича на улиците около църквата на Медичите „Сан Лоренцо“, докато спускат ковчега на Козимо. Сеньорията заповядва върху надгробната му плоча да бъдат изсечени думите „Pater Patriae“ („Баща на отечеството“).
11
Пиеро Подагричавия
Пиеро ди Козимо де Медичи, или Пиеро Подагричавия, както става известен, управлява Флоренция само пет години. На този период често се гледа като на кратка прелюдия между по-благоразумната епоха на Козимо и по-пищната на Лоренцо Великолепни. Но всъщност е много повече от това.
Със смъртта на Козимо през 1464 година Пиеро е „приемственик“, властта на баща му е факт, но не е призната публично. При Пиеро господството на Медичите за първи път е обществено признато явление, на него гледат като на владетел на Флоренция, дошъл на власт благодарение на правото си на наследство — събитие, което не е свързано с никакъв демократичен процес. А онова, което тактично е прието в началото на петгодишното властване на Пиеро, е утвърдено явление в края му, когато го наследява синът му Лоренцо. Промяната е неуловима, но същностна, из основи — Лоренцо Великолепни върви по улиците като всепризнат владетел, а Козимо никога не го е правил. Синът му Пиеро сдържано приема положението на водач, докато Лоренцо гледа на него като на свое право и му се наслаждава.
Въпреки осакатяващата си болест Пиеро е по-забележителен на външен вид от баща си — бюстовете и портретите изобразяват един мъж със сурова красота, което е рядкост в рода Медичи. Козимо вероятно никога не осъзнава, че той има скрити дарби. Баща му урежда женитбата на Пиеро с една изключителна жена — Лукреция Торнабуони, дъщеря на дългогодишния управител на банка „Медичи“ в Рим. Лукреция е енергична, смела и начетена жена, която е добра майка и изключително одухотворена представителка на нежния пол. Тя играе водеща роля в разпростирането на покровителството над хората на изкуството на Пиеро и е лична приятелка с няколко от тях. Пише доста добра поезия, която в наши дни е почти непозната, заради изключително религиозното й съдържание. А формиращото влияние, което има над най-големия си син Лоренцо, е поразително.
5
Лектика — носилка, която в Древна Гърция, Рим и Азия са използвали за превоз на хора. — Б.р.