След четири месеца за сватбата във Флоренция пристига Клариче Орсини, по пътя към църквата минава белият кавалерийски кон на Лоренцо, същият, който той язди по време на турнира и който му е подарък от краля на Неапол. След церемонията има тридневен пир в двореца Медичи — в двора и градините, под разноцветните шатри сервират глигани и прасенца сукалчета, от балконите свирят менестрели[6], а гостите танцуват на издигната естрада под преплетените гербове на Медичи и Орсини. До края на празненствата са изпити повече от 300 бъчви от най-хубавото тосканско вино.
И този път всички се прибират по домовете си щастливи, като единственото изключение са младоженецът и булката, защото много скоро става ясно, че изобщо не си подхождат. Лоренцо е труден за живеене човек, за някои жени харизматичната му грозота има почти животинска привлекателност, макар че в интерес на истината той не се възползва от нея толкова, колкото би могъл. Изглежда прекарва повече време в писане на любовни сонети от чисто платонично естество в установената италианска традиция — от всеки поет се очаква да има своя „любима“ — Данте има своята Беатриче, а Петрарка своята Лаура. Подобни връзки често дори не са лични и остават изключително в сферата на поезията, именно по този начин Лоренцо пише любовни стихове на Лукреция Донати, „Кралицата на турнира“, и продължавана да пише сонети, посветени на нейните наследнички като красавици на Флоренция.
Клариче пък се оказва безинтересна млада жена с муден ум, но убедена в собственото си превъзходство. Изтънченият панаир на суетата на флорентинското общество я обърква и като защитна реакция тя започва да гледа отвисоко на хората около себе си. Отношението й към Лоренцо е също толкова неодобрително, макар че през повечето време Клариче просто си мълчи. Истината е, че и двамата правят значителни усилия, за да запазят фасадата на един типичен италиански брак от епохата, и както често бива в подобни случаи, привидността се превръща в реалност — в крайна сметка Лоренцо и Клариче имат ни повече, ни по-малко от десет деца, три от които умират още като малки. Често са разделени, но писмата, които си разменят, разкриват една неангажираща бъбривост. Тя му пише: „Ако имаш новини, които не са държавна тайна, пиши и ми ти разкажи. Ще ни доставиш голямо удоволствие.“ Често обаче натяква на Лоренцо за приятелите му, които я считат за отегчителна и имат навика да се изказват пренебрежително за нея, когато не е наоколо.
Само месеци след като църковните камбани бият, за да ознаменуват брака на Лоренцо, звънът им отново се понася из града, но този път за смъртта на неговия баща Пиеро. Двадесетгодишният Лоренцо поема ролята, за която е отгледан. Подобно на баща си и той започва своето управление с ревизия на сметките, като „открива, че притежаваме 237 988 скуди“, около 200 000 флорина. Краткото властване на Пиеро не намалява семейното богатство, а общата печалба на банка „Медичи“ се оказва също толкова добра, тъй като е вдигната от монопола върху търговията със стипца.
Но проблемите не са далеч и през пролетта на 1470 година до Флоренция достигат тревожни новини. Един от заговорниците, прогонен от Пиеро Подагричавия заедно с Нерони и Ачиайоли, отмъстителен и безскрупулен човек на име Бернардо Нарди, повежда войска, която нахлува във Флорентинската република. Армията влиза в Прато, който се намира само на шестнадесет километра, и се говори, че очаква още подкрепления под предводителството на Нерони, преди да тръгне към Флоренция. Сеньорията незабавно свиква градското опълчение и му заповядва възможно най-бързо да тръгне към Прато.
За щастие случката завършва с фиаско и когато флорентинските войници достигат Прато, откриват, че бунтът е приключил. Кметът на града Чезаре Петручи свиква местното опълчение, залавя Нарди и неговите бунтовници и публично обесва всички водачи. Лоренцо е особено доволен от бързите действия на Петручи, които не само спасяват Флоренция, но и показват, че населението в провинцията стои твърдо зад управлението на Медичите. В съответствие с политиката, която дядо му Козимо поддържа, след като се връща от изгнание, Лоренцо набелязва кмета за бъдещо повишение. Такива хора често се оказват по-верни от членове на рода Медичи и Петручи не е изключение от правилото. (В крайна сметка става гонфалониер и като такъв навременните му действия по време на заговора Паци спасяват Медичите.)