Но Лоренцо няма време, за да размишлява над тези злокобни събития, тъй като е изправен пред разразила се с цялата си сила криза. Във Волтера, град в Южна Тоскана под флорентинско управление, са открити още залежи на стипца и градските власти дават минната концесия на търговско дружество, в което трима от съсобствениците са едни от главните поддръжници на Медичите. Много скоро става ясно, че мините за стипца имат далеч по-големи залежи, отколкото първоначално се предполага, вследствие на което властите на Волтера решават да оттеглят разрешението за концесията и да го дадат в ръцете на свои съграждани. Решението им е анулирано от властите във Флоренция, но когато във Волтера научават, избухва бунт и няколко флорентинци са убити. Един от съсобствениците, поддръжници на Медичите, е хвърлен от прозореца, а местният кмет, назначен от Флоренция, се спасява само защото успява да се барикадира в своя дворец.
Лоренцо решава, че трябва да демонстрира сила, с което не са съгласни Томасо Содерини и Сеньорията във Флоренция. Ако Волтера се измъкне от властта на Флоренция, и други тоскански градове може да я последват. Наемат владетеля на Урбино, кондотиера Монтефелтро, който да тръгне със своята наемническа армия към Волтера, отправила напразни молби за помощ към Венеция и Неапол. Градът се предава сред четириседмична обсада и портите са отворени, но в този момент Монтефелтро губи контрол над своите наемници, които започват да вилнеят, убиват, плячкосват и изнасилват. Лоренцо се ужасява, когато научава, и веднага тръгва за Волтера, опитва се да поправи стореното, като лично обикаля на белия си кон сред населението на града и раздава пари на отчаяните граждани. Разкаянието му е искрено, но именно негово е решението да бъдат изпратени войски. Може от ранна възраст да е възпитаван да управлява, но все още няма практическите умения на своя дядо или на баща си, които със сигурност най-напред щяха да се опитат да уталожат напрежението и биха прибягнали до насилие само в краен случай.
13
Убийство в катедралата
Ден след Коледа, на 26 декември 1476 година, херцогът на Милано Галеацо влиза в църквата, където е намушкан от трима благородници. Населението се обединява в подкрепа на съпругата му Бона Савойска, но нестихващите интриги сред оцелелите братя на Галеацо правят положението много нестабилно — основният съюзник на Флоренция тъне в безредици и на него не може да се разчита. Същевременно Сикст IV започва своите походи, за да си върне папските земи в Романя. Това е човекът, за когото казват, че „издига в политически принцип непотизма[7]“. Папата се нуждае от армия, на която да разчита, и затова урежда един от племенниците си да се ожени за най-голямата дъщеря на владетеля на Урбино Монтефелтро, който пък за награда получава херцогска титла. Става ясно, че от този миг нататък новият херцог на Урбино ще използва своята наемническа армия в услуга на понтифекса, а не на Флоренция. В същото време Сикст IV започва да назначава своите роднини за кардинали — изобщо не се замисля за чувствата на Лоренцо де Медичи или на гражданите на Флоренция и назначава умствено изостаналия си племенник Пиеро Риарио за кардинал и архиепископ на Флоренция. Много скоро приказките в града се завъртат около необикновения обичай на новия архиепископ да подарява на любовницата си златни нощни гърнета. За съжаление остават само клюките, защото три години по-късно преждевременно го спохожда смъртта.
По-сериозни са интригите, в които е замесен братът на архиепископ Риарио, Джироламо, за когото много силно подозират, че по-скоро е син на папата, отколкото негов племенник. Като част от своята кампания за разширяване на папските владения Сикст IV търси начини да купи града-държава Имола и да постави Джироламо Риарио за негов владетел. По това време градът принадлежи на Милано и собствениците му искат сума равна на 40 000 флорина, при което Сикст IV се обръща към Торнабуони в банка „Медичи“ в Рим за заем, с който да покрие разхода. Торнабуони се свързва с Лоренцо, който с основание се колебае, тъй като Сикст IV не само дължи 10 000 флорина по личната си сметка, но Имола е стратегически важна за Флоренция, защото в нейна власт се намират търговските пътища през планините към Адриатика. От друга страна Лоренцо не иска да обиди папата, решава да спечели време и да се подсигури срещу евентуални загуби. Сикст IV не е свикнал да го разтакават, изпада в ярост, изтегля папските авоари от банка „Медичи“ и се обръща към основните съперници на рода в лицето на банка „Паци“, което обаче има вероятност да е предварително уговорен ход. Управителят на банката в Рим Франческо де Паци с готовност удовлетворява папската молба за заем.
7
Непотизъм — раздаване от страна на папата с цел укрепване на своята власт на доходоносни длъжности, висши църковни звания и земи на свои близки родственици. — Б.р.