КНИГОВЕЗЕЦЪТ НА УЛИЦА „ДЬО ТЮРЕН“ Е ИЗГОРИЛ ТРУП В ПЕЩТА НА ЦЕНТРАЛНОТО ОТОПЛЕНИЕ.
Разбира се, бележката нямаше подпис. Листът бе стигнал до кабинета на Мегре, но той се бе отнесъл скептично към него. Затова не искаше да безпокои никого от по-възрастните си инспектори и изпрати там младия Лапоент, който гореше от желание да се изяви.
Лапоент беше открил, че на улица „Дьо Тюрен“ наистина живее някакъв книговезец, фламандец3, на име Франц Стювелс, който се преселил във Франция преди повече от двайсет и пет години. Инспекторът се представил за служител на Службата по хигиена и разгледал помещенията, откъдето след това се беше завърнал с подробна скица.
— Но, господин комисар, всъщност Стювелс работи на витрината. В ателието става все по-тъмно, колкото повече се отдалечаваш от улицата. В дъното е заградено с дървена преграда, зад която семейство Стювелс са си подредили спалнята. Оттам една стълба води към подземния етаж, където има кухня и още едно малко помещение, в което осветлението трябва да остава включено по цял ден. Това помещение служи за трапезария. А освен това има и мазе.
— И там се намира пещта на централното отопление, така ли?
— Да. Тя е от стария модел и като че ли не е в много добро състояние.
— А работеше ли?
— Тази сутрин не беше запалена.
Същия ден, към пет часа следобед, Люка отиде на улица „Дьо Тюрен“ за официален обиск. За щастие предвидливо се бе снабдил със заповед, понеже книговезецът се осланяше на неприкосновеността на жилището.
Старшина Люка насмалко да си тръгне с празни ръце. А сега, когато аферата се бе превърнала в истински кошмар за Съдебната полиция, колегите едва ли не му се сърдеха, че все пак беше успял да открие нещо.
След като бе разровил пепелта в дъното на пещта, той беше открил два човешки зъба и незабавно ги беше занесъл в лабораторията.
— Какъв тип човек е този книговезец? — го бе попитал тогава Мегре, който по онова време само наблюдаваше разследването.
— Трябва да е на около четирийсет и пет години. Има червеникава коса и следи от дребна шарка по кожата, сини очи и изглежда кротък човек. Жена му, която е доста по-млада, не сваля очи от него като дете.
Сега знаеха, че Фернанда, вече станала известна на свой ред, беше пристигнала в Париж като обикновена прислужница. След това няколко години работела като проститутка в района на булевард „Севастопол“.
Сега беше на трийсет и шест години, живееше със Стювелс от десет години, а преди три години, без никаква видима причина, двамата се бяха оженили в кметството на 3-ти район в Париж.
Лабораторията бе изпратила доклада си по случая. Зъбите бяха на около трийсетгодишен мъж, вероятно доста едър, който допреди няколко дни може би е бил още жив.
Стювелс бе отведен кротко в кабинета на Мегре и се беше започнала обичайната „песен“.
Седеше в канапето, тапицирано със зелено кадифе, с лице към прозореца, който гледаше към Сена. Онази вечер валеше като из ведро. В продължение на десет-дванайсет часа, докато бе продължил разпитът, се чуваха ударите на дъжда по стъклата и бълбукането на водата в капчуците. Книговезецът носеше очила с дебели стъкла и железни рамки. Правата му, доста дълга коса, беше разрошена, вратовръзката седеше накриво.
Беше образован човек, беше чел много. Изглеждаше спокоен и разумен, но нежната му кожа, типична за червенокосите, много бързо се зачервяваше.
— Как можете да обясните факта, че са намерили човешки зъби в пещта на вашето парно?
— Не мога да обясня.
— Да са ви падали зъби в последно време? Или пък на жена ви?
— Нито на единия, нито на другия. Моите зъби са изкуствени.
Беше извадил изкуствената си челюст от устата, а после я сложи обратно с привично движение.
— Можете ли да ми разкажете точно какво сте правили вечерта на 16, 17 и 18 февруари?
Разпитът се бе състоял на 21 февруари, след посещенията на Лапоент и Люка на улица „Дьо Тюрен“.
— Има ли петък измежду тези дни?
— Да, 16 февруари.
— В такъв случай този ден съм ходил на кино, в кинотеатъра „Сен Пол“, на улица „Сен Антонио“, както всеки петък.
— С жена си ли бяхте?
— Да.
— А другите два дни?
— Фернанда замина в събота на обяд.
— Къде отиде?
— В Конкарно.
— Отдавна ли беше решила да заминава?
— Майка й не е добре със здравето и живее с дъщеря си и зет си в Конкарно. В събота сутринта получихме телеграма от сестрата, Луиза, в която ни съобщаваше, че майка им е тежко болна. Така че Фернанда веднага се качи на влака.
3
Народ, сроден с холандците. Живеят в Северна Белгия, Нидерландия и в други страни. Говорят фламандски език. — Бел.прев.