— При условие че Алфонси прави компания на дамите и ме изчака, предпочитам веднага да ви изслушам.
Близо до касата имаше една свободна маса. Посетителите бяха главно търговци от квартала. Бяха отишли семейно на вечеря в ресторант, както Мегре беше направил предната вечер заедно с жена си. Освен това имаше и постоянни посетители — ергените или онези, които не се разбираха с жените си. Те играеха на карти или на шах.
— Какво ще пиете? Чаша бира? Келнер! Чаша бира и една ракия с вода.
Лиотар вероятно посещаваше от известно време баровете около Операта и по „Шанз-Елизе“. Обаче очевидно все още му беше по-приятно да посещава заведенията в този квартал. Тук можеше да гледа на хората високомерно и с чувство на превъзходство.
— Има ли някакви резултати от вашия призив?
— Нима сте ме поканили да се срещнем тук само за да ме разпитвате, адвокат Лиотар?
— Може би по-скоро, за да сключим мир. Какво ще кажете? Възможно е да съм проявил известна грубост спрямо вас. Но не забравяйте, че ние двамата с вас стоим от двете страни на барикадата. Вашата професия се състои в това да уличавате моя клиент, а моята — да го спасявам.
— Дори като се превръщате в негов съучастник, така ли?
Ударът попадна в целта и младият адвокат примигна два-три пъти.
— Не разбирам какво искате да кажете. Но щом като предпочитате да си говорим по този начин, ще бъда откровен с вас. Господин комисар, по желание на съдбата вие сте в състояние да ми навредите много. Можете да забавите и дори да прекъснете една кариера, която според всички ще бъде блестяща.
— Не се и съмнявам.
— Благодаря. Съветът по реда е доста стриктен по отношение на някои правила. Признавам, че в стремежа си да успея невинаги съм ги спазвал.
Мегре пиеше бирата си с най-невинния вид на света, докато наблюдаваше касиерката. Можеше да го вземе за собственика на магазина за шапки на ъгъла.
— Чакам, господин Лиотар.
— Надявах се, че ще ми помогнете, понеже много добре знаете за какво ви намеквам.
Мегре бе все така невъзмутим.
— Знаете ли, господин комисар, аз съм от бедно, много бедно семейство…
— На графовете Лиотар ли?
— Казах много бедно, а не от простолюдието. Беше ми много трудно да платя обучението си. Затова бях принуден като студент да се заема с редица професии. Дори сложих униформата на портиер в един от киносалоните на Големите булеварди.
— Поздравявам ви за това.
— Само допреди един месец все още не се хранех всеки ден. Все чаках, както всички мои събратя на тази възраст, пък и някои по-възрастни от мен, онзи случай, благодарение на който да ме забележат.
— Е, вече го открихте.
— Да, открих го. Исках да стигна точно до този въпрос. В петък, в кабинета на господин Досен, вие казахте някои неща, заради които си помислих, че знаете доста по въпроса и без колебание ще си послужите с тях срещу мен.
— Срещу вас ли?
— Е, срещу моя клиент, ако предпочитате.
— Не ви разбирам.
Поръча си сам този път още една половинка бира. Рядко му се беше случвало да пие толкова хубава бира. Отгоре на всичкото беше толкова различна от редичкото вино на скулптора. Продължаваше да разглежда касиерката, като че се радваше, че толкова прилича на тези от едно време: големите й гърди бяха повдигнати с корсет, блузата от черна коприна беше украсена с камея16, а косите бяха подредени под формата на торта.
— Какво казахте?
— Както искате. Предпочитате само аз да говоря и сте напълно прав. Допуснах професионална грешка, като ходатайствах за Франц Стювелс.
— Само една ли?
— Наистина, бях предупреден за случая. Това стана по най-баналния начин на света. Но се надявам, че никой няма да има неприятности заради мен. Доста съм близък с един човек, който се казва Антоан Бизар, живеем в една и съща сграда. И двамата сме имали големи финансови затруднения. Случвало се е понякога да си поделим кутия сардини или парче камамбер. От известно време този Антоан Бизар работи постоянно в един вестник. Освен това си има приятелка.
— Сестрата на един от моите инспектори.
— Ето, виждате ли, че знаете.
— Предпочитам вие да ми го разкажете.
— Поради естеството на работата си във вестника, където се занимава със скандалната хроника, Бизар научава за някои случки преди широката публика…