Взе да прелиства листата пред себе си.
— Някой си Клуе. В тези писма непрекъснато се споменава за живопис. Когато говори за времето, тя все споменава Моне или Реноар.
— Сега бих искал да започнете от края.
— Добре, щом така искате. Обаче трябва да знаете, че дори цяла нощ да ги превеждам, няма да мога да свърша до утре сутринта.
— Нали точно затова ви помолих да започнете сега от края. От коя дата е последното писмо?
— От миналата неделя.
— Можете ли да ми го прочетете набързо?
— Мога да ви прочета някои места, за да си създадете някаква представа. Чакайте малко.
Скъпа Гертруда,
Париж никога не е бил толкова сияен, както тази сутрин. Замалко да се съглася да придружа Г… и майка му в гората Фонтенбло, която вероятно вече се е обкичила с цялото великолепие на Коро и на Курбе.4
— Дълго ли продължава така с тези великолепия?
— Да ги пропусна ли?
— Пропуснете.
Преводачът преглеждаше писмото с поглед и движеше устните си, както по време на молитва.
— Ето:
Питам се как ли ще ми подейства, ако се завърна в нашата Холандия с нейните пастелни тонове и сега, когато този момент наближава, чувствам колко съм малодушна.
След всичко, което съм ти разказвала за живота си тук, за Г… и за свекърва ми, сега сигурно се питаш какво става с мен и защо не се радвам.
Сигурно е заради съня ми от миналата нощ, който развали настроението ми през целия ден. Спомняш ли си малката картина, която се намира в музея в Хага и как, когато за първи път я видяхме, ние с теб се изчервихме? Тя не е подписана. Смята се, че е рисувана от някой художник от Флорентинската школа. Забравила съм името му, но на нея е изобразен фавън5, метнал на рамо съвършено гола жена, която му се съпротивлява. Спомняш ли си я?
Е, в моя сън фавънът имаше лицето на Г…, а изразът му беше толкова свиреп, че се събудих разтреперана и цялата обляна в пот.
Но не от страх и именно това е най-странното. Спомените ми са много объркани. Разбира се, имаше и страх, но и някакво друго чувство. Ще се опитам да ти разкажа за това в сряда. Тогава най-сетне ще можем да си побъбрим така, както правехме при последното ти гостуване тук.
Ще замина във вторник вечерта, това вече е решено. Нямам повече никакви съмнения по този въпрос. Остава ми да чакам само още два дни. Трябва да свърша още цял куп неща през това време, така че то ще мине бързо. Но въпреки това ми се струва още толкова далеч в бъдещето, някак едва ли не нереално.
Понякога, особено след като сънувах този сън, ми се струва, че ще се случи някакво събитие, което ще ми попречи да замина.
Не се бой — решението ми е окончателно. Ще последвам твоя съвет. Не мога повече да понасям живота си тук. Обаче…
— Тук ли сте, шефе?
Беше Жанвие, който се появи с листове хартия в ръка.
— Готово. Той ви очаква.
Мегре взе листовете, остави преводача да си върши работата, а после прекоси кабинета на инспекторите, потънал в собствените си мисли.
Никой в този момент нямаше представа колко време още ще продължи разпитът. Гийом Сер вдигна поглед към комисаря и без някой да му нареди, взе една писалка от бюрото.
— Предполагам, че трябва да подпиша?
— Да, тук. Прочетохте ли го?
— Да, прочетох го. Мога ли да ви помоля за чаша вода?
— Няма ли да предпочетете червено вино?
Зъболекарят го погледна и по лицето му се изписа неопределена усмивка, изпълнена с ирония и горчивина.
— И това ли? — изрече той с крайчеца на устните си.
— Да, и това, господин Сер. Толкова ви е страх от майка ви, че сте принуден да се криете от нея, за да пиете.
— Това въпрос ли е? Трябва ли да отговарям на него?
— Ако държите.
— Трябва да знаете тогава, че бащата на майка ми е бил пияница, двамата й братя, които са вече покойници, също са били пияници, а сестра й е завършила живота си в болница за душевноболни. Майка ми е живяла в постоянен страх, че и аз ще започна да пия, защото не може да повярва, че тази наклонност не е наследствена. Когато бях студент, с тревога ме дебнеше кога ще се върна вкъщи, а понякога отиваше дори да броди край кафенетата по булевард „Сен Мишел“, където обикновено ходех с приятелите си. В нашата къща никога не е имало алкохол. Дори ако понякога в мазето ни има вино, е все тая. Тя винаги държи у себе си ключа от мазето.
4
Жан Дезире Гюстав Курбе — френски художник, реалист; Жан Батист Камий Коро — френски живописец, майстор на пейзажа. — Бел.ред.
5
Кривонос горски полубог, с остри уши, опашка и кози крака; съответства на древногръцкия образ за сатир, символ на сладострастието и изкушението. — Бел.ред.