— Имате предвид корсаря Франсис Дрейк22, нали?
Вместо положителен отговор просякът се изплю с омраза на земята. Двайсет години след нападението на корсарите той все още пазеше гнева си горящ и дълбок като през първия ден. После добави:
— Много внимавайте, хора! Картахена може да ви предложи както най-топло посрещане, така и най-тежки злочестини. Доверете се на моя нюх! Този град е болен…
Не им беше нужно шестото чувство на слепеца, те сами бяха подушили предупреждението на града.
III.
Конските копита отекнаха по камъните на входа на крепостта. Най-сетне беше пристигнала! Колегите й от патрула вече навярно бяха на уреченото място. Оставаше само да прекосят портата. За Ирене обаче беше много трудно да намери в записките си портал, който да отвежда до Картахена през 1603 година. Всъщност изобщо не беше открила такъв и се наложи да се задоволи с един в град Мурсия, където трябваше да се снабди с кон, за да довърши пътуването си.
Слезе от седлото и безуспешно се опита да изтупа праха от дрехите си. Трябваше да открие Амелия, Алонсо и Хулиан и да запечата портала, през който бяха пристигнали, понеже не беше официално регистриран в Министерството. Надяваше се още да не са заминали за Мадрид. Вероятно Алонсо ги е посъветвал да пренощуват в Картахена, но къде ли можеше да ги открие?
Тръгна да обикаля из улиците на Картахена с надежда да ги срещне. Безуспешно. Имаше чувство, че нещо се е объркало. В стомаха си усещаше нервни тръпки, както през единствения ден в живота си, когато се бе провалила. Беше много преди да се омъжи, преди Лейва и преди да разбере за съществуването на Министерството. Беше се уговорила с Нурия да отидат на кино. Чака десет, петнайсет, двайсет минути, но тя не идваше. На два пъти й се стори, че я вижда, но се бе припознала в други момичета, които вървяха по улицата и се смееха. Представи си двайсет различни злополуки, които можеха да оправдаят закъснението й, само за да отклони мисълта, че е отхвърлена. Но си беше отхвърлена. Цял час вися права пред киното и напразно чака отговор на съобщенията си.
Интертемпоралният телефон започна да вибрира под гънките на дрехата й. Потърси усамотено място, за да не я види никой, и извади апарата. Имаше пропуснато повикване: „65515576#21:12*13*03*1603#“.
Сигурно беше от Амелия, но часът не съвпадаше. Знаеше, че патрулът бе открил в комплекта за оцеляване на Лола интертемпорален телефон с фотоволтаична батерия и очакваше рано или късно да я потърсят по него. Сега Ирене върна пропуснатото обаждане.
— Здравей, Амелия. Аз съм, Ирене. Дойдох да ви взема. Къде сте?
— В Картахена де Индиас.
Това беше много по-лошо, отколкото да чакаш пред кино „Фуенкарал“, докато приятелката ти търси кино на съвсем друго място, в квартал „Фуенкарал“.
IV.
Групата най-сетне намери някаква гостилница. Влязоха, въпреки че нямаха пари.
— Ако не беше подарила виното, щяхме да имаме поне нещо за пиене. И на всичко отгоре може да ни е урочасал…
— Алонсо, не бъди суеверен! — прекъсна го Амелия.
Думите й обаче не го успокоиха. Вярваше, че слепотата у хората е предпоставка за пророчески способности. На Амелия й се стори, че темата е интересна за обсъждане, и подхвана дълбокомислена тирада за ролята на слепите пророци в световната литература. Тогава Хулиан, който вече чуваше стоновете на празния си стомах, категорично я прекъсна:
— Глупости! По мое време съществува лотария на Националната организация на слепите. Ако имаха ясновидски способности, щяха да отгатват номерата на печелившите талони и да си ги запазват за себе си. Поне аз бих постъпил така. Сега смятам да си поръчам нещо.
— Нямаме с какво да платим. Не носим тукашни пари — припомни му Амелия.
— Все нещо ще измислим.
Гостилничарят изглеждаше като най-изморения човек в цялата Испанска империя, макар че обслужваше само две маси. На едната имаше четирима картоиграчи, а на другата седна патрулът. Мъжът се приближи до новопристигналите и им донесе вино и тамалес23, единственото предложение в менюто. Беше родом от Ла Манча в Испания и бързо бе разбрал, че тукашният тропически климат не е подходящ за ядене на сирене и колбаси.
Хулиан веднага забеляза, че човекът не се чувства добре. Капките пот и мъчителните му жестове подсказваха, че има висока температура, а бледият цвят на лицето му не се дължеше само на слабата светлина от свещите и не вещаеше нищо добро. Медикът на групата отвори аптечката си и извади пакетче с един грам парацетамол на прах. После с жест повика гостилничаря:
22
Сър Франсис Дрейк е английски пират, мореплавател и герой от много морски битки. — Б.пр.
23
Ястие от Централна и Южна Америка — пълнеж от царевично брашно, месо и подправки, завити в листа от царевични кочани. — Б.пр.