Екипажът на галеона не се боеше от опасностите. Само преди година по пътя от Картахена до пристанище на Номбре де Диос25 били нападнати от пирати, които ги взели на абордаж. Командир им бил Уилям Паркър, корсар на служба при Нейно величество Елизабет I и боен другар на сър Франсис Дрейк.
Пиратите се възползвали от факта, че когато Испанският кралски флот пристигнел до крайното си пристанище, корабите се пръскали покрай брега и нямали военен конвой, който да ги охранява. Паркър и неговите хора се опитали да заграбят товарите на „Сан Андрес“. Тогава галеонът не носел сребро, а стоки от Испания за колониите — военни принадлежности, бъчви с вино и валенсиански платове. Плячката въобще не била за пренебрегване. Освен артилеристите, стрелците, мускетарите, моряците и офицерите, корабът разполагал с още седемдесет въоръжени мъже, които успели да отблъснат неприятелите. Останалата част от екипажа също не стояла със скръстени ръце. В крайна сметка натрапниците си получили заслуженото.
Щом стъпи на палубата на „Сан Андрес“, Амелия се огледа наоколо, за да локализира местонахождението им, както се изискваше по протокол. Галеонът беше дълъг приблизително петдесет метра от носа до тила, а ширината му беше около десет. Амелия чудесно знаеше, че основните параметри на плавателния съд са дължина, ширина и газене, но не искаше да парадира с познанията си и предпочете да се задоволи с най-обща информация. Стори й се, че екипажът е доста малоброен за управлението на галеон с подобни размери. Капитан Егиньо обаче с радост успокои дамата:
— Всъщност имаме осемдесет и пет моряци и седемдесет и трима войници, но всички се събират на кораба едва през последния ден. Кой би искал да се затвори предварително в килия, в която ще прекара много седмици, без възможност да избяга?
— Ние — тъжно отвърна Амелия. — При създалите се обстоятелства не можем да си позволим да наемем стая в града.
За капитана това съвсем не беше проблем. Напротив. Той искаше да се покаже като безупречен домакин и ги покани за вечеря в своята каюта, което си беше истинска привилегия.
IX.
Боцманът даде на Алонсо рогозка за господаря му, за да спи на земята до жена си, защото в каютата на новия корабен лекар имаше само една тясна койка, на която едва можеше да се побере слаб човек. Както беше логично да се предположи, Алонсо щеше да спи в общото помещение на горната палуба заедно с всички редови моряци. Там можеше да разгъне рогозката си и да се разположи, макар че би предпочел да спи на задната палуба, на спокойствие и чист въздух, вместо да се затвори в така нареченото „помещение“, приличащо повече на ковчег.
Членовете на патрула огледаха тясната дъсчена каюта на корабния лекар и поставиха под ключ малкото си багаж — аптечката на Хулиан, комплекта за оцеляване на Лола и огнестрелните оръжия на Алонсо.
В каютата скърцането на дъските на галеона се чуваше доста силно, сякаш се намираха във вътрешността на гигантски раздрънкан контрабас. Непрестанните скрибуцания можеха да скъсат нервите и на най-спокойния човек. Създаваха усещане, че корабът ще се разпадне при най-слабото вълнение.
Амелия излезе в тясното коридорче, водещо към палубата, и там се натъкна на много елегантна дама. Помисли си, че е съпругата на капитана и любезно я поздрави, докато се разминаваха. Теловете на кринолините им обаче се заклещиха в тясното пространство. В началото дамите се опитаха да запазят достойнство и леко да избутат цялата конструкция на роклите си, но не успяха. Приличаха на лодки, заседнали в река по време на засушаване. След като превъзмогна първоначалното си неудобство, Амелия неволно се засмя и беше последвана от Елвира. Така се наричаше другата дама. За да се разминат, се наложи да повдигнат обръчите във вертикално положение, не без да открият надиплените си фусти. За щастие наоколо нямаше мъже.
След малкото премеждие Елвира предложи да разведе Амелия из галеона. Понеже били единствените жени на кораба сред толкова много мъже, можели да си правят компания. Веднага си заговориха на „ти“. Оказа се, че Елвира е съпруга на Торибио де Алкарас, също пасажер на кораба. Амелия се поинтересува за причината на пътуването им отвъд океана.
25
Номбре де Диос (на исп. „Името Господне“) — град на атлантическия бряг на Панама. — Б.пр.