V.
Взеха решение трупът на майор Уилям Мартин да бъде транспортиран до крайбрежието на Уелва с подводница „НКВ62 Сераф“. Тя потегли от военната база „Холи Лох“ в Шотландия и крайната й цел беше Пунта-Умбрия. Трупът, докаран с камионетка от Лондон, бе поставен в нещо като метална капсула, дълга около два метра и широка шейсет сантиметра, която обявиха официално в документите като оптично оборудване за целите на метеорологията.
Командирът на подводницата Джоуел не обичаше да дава обяснения на когото и да било, и в частност на подчинените си. Единствен той на борда знаеше какво е истинското съдържание на капсулата. Тя беше херметично затворена, както впрочем и той. И трябваше да си остане непокътната до подходящия момент.
По време на войната Джоуел беше участвал успешно в няколко шпионски и свързочни операции. Преди „Минсмийт“ най-важната му акция беше прехвърлянето на генерал Марк Кларк в Африка и прочутото спасяване на френския офицер Жиро. Беше същински капитан Немо, но като истински джентълмен никога не пропускаше следобедния си чай и сандвича с краставица.
Кой беше всъщност истинският Уилям Мартин, чийто труп бе изпратен в Пунта-Умбрия от командването на МИ-5? Слуховете твърдяха, че бил просяк от Уелс и се наричал Глиндуър Мичел. Нещастникът нямал семейство, скитал из мрачните улици на Лондон и преди седмица се самоубил, поглъщайки голяма доза отрова за мишки. Тъжна история на човек без късмет, който обаче със смъртта си се превърнал в герой.
Истината обаче е, че трупът на човек, починал при подобни обстоятелства, не би могъл да заблуди никой съдебен лекар, колкото и неопитен и небрежен да е. Дори повърхностен предварителен оглед на тялото би отхвърлил смърт от удавяне.
Единствената известна информация бе, че трупът, пренесен с подводницата на Джоуел, е на британски офицер. Самоличността му обаче беше засекретена и предвид спешните обстоятелства от близките му не бе поискано разрешение за използване на тленните му останки. В цяла Англия само двама души знаеха истинската му самоличност, но все още беше рано да я разкрият пред света.
VI.
Подводницата се скри под повърхността и потегли на пълен ход. По-голямата част от моряците на борда даваха четиричасови дежурства, с изключение на персонала в машинното отделение, където работеха на шестчасови смени. Всеки двама моряци деляха едно легло, като се сменяха за почивка в зависимост от наряда си. На жаргон наричаха тази система „топло легло“. На борда на подводницата недоспиването и липсата на представа дали навън е ден или нощ им докарваха изменения в биоритмите. За да се сведе до минимум отрицателният ефект върху организма им, бе жизненоважно да спазват стриктно часовете за закуска, обяд и вечеря. Подобен режим е препоръчителен за всички, макар и да не живеят на подводница.
След спокойното и безпроблемно пътуване „НКВ Сераф“ пристигна за рекордно кратко време до крайната си цел, понеже бяха използвали благоприятните течения в Гибралтарския проток. На около една морска миля от брега на Уелва подводницата изплува на повърхността, за да довърши мисията си. Наложи се да изчакат близката рибарска лодка да приключи работа, за да не ги видят рибарите. Съвсем случайно един от тях само след минути щеше да открие трупа на Уилям Мартин и да влезе завинаги в историята. Името му беше Хосе Антонио Рей.
VII.
Към пет и половина призори, докато Джон Робъртс Мартинес напускаше къщата, за да се принесе в жертва на мисията, Джоуел събра целия екипаж на подводницата.
Моряците влязоха един по един. Никой от тях нямаше представа каква тайна ще им разкрие командирът, но със сигурност нямаше да е рецептата за пай с бъбречета на баба му Рут, за която често споменаваше. Преди да пристъпи към отваряне на капсулата, Джоуел накара присъстващите да положат клетва за мълчание. После проведе кратка посмъртна церемония според обичая в Британския кралски флот.
Командирът бе подбрал кратък откъс от Библията, свързан с необходимостта случващото се да се пази в тайна — Псалм 37, стих 7. Несъмнено много подходящ за случая. Прочете го пред присъстващите с обичайния си строг глас, но видимо развълнуван: „Покори се на Господа и на Него се надявай. Не се дразни заради онзи, който успява в пътя си, заради човек, който замисля коварства.“63
62
НКВ — съкращение от Нейно Кралско Величество, префикс, който се поставя пред името на английските водни съдове. — Б.ред.