Идрис се сепна, вдигна глава и впери очи в моите. Почувствах се като дете, хванато да тършува из шкафовете с храна. Горещината в бузите ми се разпростря още повече и колкото и да се опитвах, не можех да си наложа да откъсна очи от неговите. За него явно се отнасяше същото. Беше се втренчил в мен с уста, увиснала от изненада. Внезапно над главите ни се разнесе птичи вик и двамата рязко извърнахме поглед един от друг. Придърпах колене към себе си, сякаш да се защитя от него, и насочих отново вниманието си към книгата с надеждата той да се върне във водата или да влезе в двореца.
Звукът от боси ходила, които шляпат по камъните, се отдалечи от мен и се насочи към палата. След малко си позволих да въздъхна облекчено и да се опитам пак да се съсредоточа върху книгата. Но въпреки цялото си старание не можех да проследя думите на страницата.
Знаех, че символът на ръката му трябва да е бил плод на въображението ми — или поне да съм разбрала грешно какво точно представлява. Приличаше на кхитаам — кралски печат. Преди окупацията всички членове на кралското семейство имаха такива татуировки на гърба, точно под основата на врата. Обикновено бяха два пъти по-големи от тази на ръката на Идрис и също като даана обозначаваха техния род, вярата и наследството им. Но кхитаамите означаваха и нещо повече. Когато някой член на кралския род навършеше пълнолетие, семейството му татуираше надеждите си за тяхното бъдеще в кожата им. Нека бъдеш справедлив, нека бъдеш състрадателен, нека бъдеш силен и така нататък. Когато Матис забрани със закон дааните на благородниците, забрани заедно с тях и кхитаамите. Старите родове нямаше да бъдат удостоени с никакво признание, освен неговото, същото се отнасяше за родовите им връзки.
Видът на кхитаама на Идрис ме беше разсеял така, че не усетих кога се е върнал, преди сянката му да падне върху мен. Беше се преоблякъл с дълъг панталон и бяла риза, все още залепнала за мократа му кожа. Косата му, още влажна, беше привързана назад, с няколко по-къси кичурчета, които се къдреха отстрани на скулите му. Под ръка носеше дървена дъска, а в другата — кадифена торбичка.
— Целия диван ли си заела? — попита той, подчертано втренчен в изтегнатите ми крака.
Усетих как думите му накараха нервния възел в стомаха ми да се разплете, просто ей така. Устоях на изкушението да въздъхна и придърпах крака под себе си да му направя място.
— Благодаря!
От предишното му стреснато изражение не беше останала и следа, макар че когато стрелнах с очи мястото, където ризата му беше прилепнала към гърдите, улови погледа ми, а после извърна очи. Седна до мен, без да казва нищо, отвори дъската и я разположи на масата пред нас. От торбичката извади двайсетина фигурки, разделени поравно на червени и зелени.
— Играла ли си преди? — попита ме.
Изчервих се пак — беше ме хванал да го зяпам втори път.
Дъската беше подредена, но така, сякаш на нея вече течеше игра, спряна по средата.
— Шатрандж[7]? Да. Децата я обичат.
Той вдигна вежда.
— На по-възрастните сред нас също им допада.
Вдигнах една от червените фигурки, оформена като старовремска колесница. Очертанията й се бяха заоблили от дълга употреба, макар че още се забелязваха прашинки от златни инкрустации, останали тук-там по улейчетата.
— Не — казах и я оставих обратно. — Не и ако не желаят да ги обвинят в държавна измяна и подривна дейност.
Идрис изпръхтя, а крайчето на устните му се повдигна в полуусмивка.
— За какво им е на фермерите да разбират от стратегия, ако не за да се разбунтуват? — додадох и се облегнах назад, по-далеч от игралната дъска.
Той присви устни, сякаш се опитваше да устои на изкушението да прехапе долната си устна. По кожата ми пробягваха електрически искри, когато погледнех устните му, а нямах никакво право изобщо да го правя.
— Е — прекъсна той мислите ми, — една принцеса трябва да владее стратегията. Даже повече от обикновено, в твоя случай. Кога си играла за последно?
Вдигнах рамене.
— Значи ще ми бъде лесно да те победя?
Не се хванах на примамката. Той въздъхна и продължи:
— Наистина се опитвам да ти помогна. Лицето ти те издава твърде много, а досега не си се изправяла пред благородниците от кръга на Марам сама. Ще се наложи да овладееш стратегическото мислене, за да оцелееш.
— Добре — отвърнах след кратко колебание. Оставих книгата встрани и свалих крака на пода. — Но ще трябва да подредиш дъската като за нова игра.