— Този тип има само сестри в главата си — забелязах аз, като се отпуснах. — О-о, стига сме говорили за него! Мисля, че всички ще се напием. Не е ли чудесно посрещане да ти кажат, че си изхвърлен от работа.
Мира изпи чашата си, пое дълбоко въздух и замаха енергично към бармана.
— Не смей да ме обвиняваш, че аз съм причина да си загубиш скапаната работа — рече тя.
— Никога не съм го казвал — отговорих отегчен. — Ще трябва да измисля нещо…
— Би ли ти харесало, да ми помогнеш да открия тази руса вещица? — попита Мира.
— Това е идея, но не особено печеливша.
Барманът се приближи.
— Четири Тигрови дъха — поръча тя. — И да са големи.
— Хареса ли ви, мадам? — попита той с нескрито удоволствие.
— Не — отговори тя, потрепервайки. — Но той ме хареса.
Погледнах другите двама.
— Какъв е резултатът досега? Чифт чудеса и говорещо куче. Мислите ли, че бихме могли да превърнем това малко богатство в чисти пари?
Ансел се обади.
— Онова, което е станало, е много повече. Първо трябва да открием Хамиш Шамуей и момичето, което се представя за Мира. Не бива да губим време.
Имаше някаква особена настойчивост в гласа му, която ме накара да го погледна изпитателно.
— Имаш ли нещо предвид?
— Много неща.
Ансел изчака, докато барманът сервира питиетата, и когато той се отдалечи, добави:
— В нагейлизма2 има зли сили. Усещам, че част от тях са пуснати на свобода.
— Искам да престанеш — каза сърдито Мира. — Ти винаги разваляш настроението. Тази вечер ще се забавляваме, а утре заминаваме за Ню Йорк.
И тя вдигна чаша.
— Тостът е срам и позор за убийците на доброто настроение!
Всички пихме.
Глава десета
Едва три дни след пристигането ни в Ню Йорк, когато почти се бяхме настанили в един апартамент в Бруклин, аз разбрах, че предчувствията на Док Ансел са основателни.
През тези три дни всички бяхме заети с търсенето на бащата на Мира и като следствие не се виждахме често. Въпреки това усещах внезапната промяна у Мира. Беше станала по-мила и не се караше с Богъл. Изглеждаше някак различна, макар че не се бях опитвал да анализирам в какво е разликата. По-силно от всякога държеше на честността, което изкарваше всички ни от релсите.
Първото реално указание, че нещо не е наред, се получи на третата вечер от престоя ни в Ню Йорк. Бях обикалял различни пресклубове с надежда да открия някаква информация за Шамуей. Предполагам, че добре се бях подредил. Не бях пиян, но достатъчно пийнал, за да не смея да се изкача по стълбите в тъмното. Освен това, не можех да открия ключа на осветлението. Стоях в антрето и се двоумях дали да се катеря на четири крака, или да остана да спя в дневната. Чух някой да се изкачва по стъпалата към апартамента. Секунда по-късно входната врата се отвори и той влезе.
— Кой е? — попитах, взирайки се в тъмното.
Чу се слаб вик и аз познах гласа на Мира.
— Ще запалиш ли лампата? — помолих аз. — Вече пет минути търся ключа.
Тя не отговори и се втурна по стълбите. Различих само силуета й, когато се шмугна покрай мен.
— Много хубаво отношение към приятел. Не можеш ли да кажеш „Здравей“?
През това време тя бе стигнала до най-горното стъпало на стълбището и изчезна. Чувствах се малко ядосан и се чудех какво може да я накара да се държи така. Заизкачвах се припряно нагоре и най-после се добрах до върха. Отправих се право към стаята и и почуках на вратата. Не чух никакъв звук, затова отворих и надникнах вътре. В стаята беше тъмно.
— Мира? — извиках аз. — Какво правиш?
Отвътре долетя сънен глас.
— Какво има?
Сграбчих ключа и го завъртях…
Мира седеше в леглото. Беше облечена в ярка пижама и ме погледна сърдито.
— Що за глупост? — попита рязко тя. — Изчезвай с пияната си, подпухнала физиономия оттук и върви да си лягаш.
Гледах я втренчено.
— Но ти мина покрай мен само преди минута. Винаги ли си лягаш толкова бързо? — попитах смаяно.
Тя се поизправи.
— Ти си пиян. Заспала съм в единадесет часа. Махай се!
Влязох в стаята.
— Говоря ти сериозно, миличка. Някой се качи по стълбите. Мисля, че беше ти. По дяволите, кълна се, че беше ти.
— Звучи като вица с копринените буби. Махай се от стаята ми, преди да съм те изхвърлила, пияница такъв!
Изведнъж се стреснах. Погледнах я. Това беше Мира, която знаех от Мексико. Някаква внезапна промяна я правеше различна от момичето, което познавах през последните три дни.
— Успокой се — рекох аз. — Не съм чак толкова пиян.
Отидох до мястото, където лежаха дрехите й, и докоснах роклята. Беше топла.
2
Нагейлизъм (нагуализъм) — древно учение водещо началото си от цивилизацията на маите. — Б. скан.