Шери Сонтаг, Кристофър Дрю, Анет Лорънс Дрю
Мисия невероятна
Неразказаната история на американския подводен шпионаж
На хората, преживели тези истории, и особено на онези, които ги споделиха с нас
„В края на краищата подводничарството винаги е било
една игра на сляпа баба.“
И на борда всеки знае,
че ако играта се сговни
той на сляпа баба ще играе
и като мокра връв ще се изхързули
ПРОЛОГ
Нещо у капитан Чарлс Р. Маквийн сякаш раждаше легенди. Не беше видът му: висок, здраво сложен, към четиридесетте, с оредяваща сива коса. Тайната се криеше в неговото чувство за хумор и човечност. Той можеше да стои под люка, измокрен до кости от огромна вълна, и да продължава да дъвче подгизналата си лула. Той беше и човекът, току-що закарал ядрената нападателна подводница „Сийулф“1 на една от най-опасните операции през Студената война. Тя влезе в съветски води и подслуша врага така, както повечето други не биха посмели. Сега, когато най-накрая се прибра у дома, Маквийн можеше да поспи.
Телефонът иззвъня. Маквийн се събуди мигновено и погледна часовника — два през нощта. Обаждаха се от щаба на Военноморските сили във Вашингтон. Говореше един малко смутен и объркан офицер от ВМС.
— Един моряк от вашата подводница се намира в бар на име „Конят и кравата“ и се опитва да се обади до президента, за да му разкаже колко страхотно сте се справили и колко сте страхотен изобщо. Бихте ли могли да отидете там, за да го измъкнете от телефонната кабина?
Маквийн, както и всичките му хора, много добре знаеше къде е „Конят и кравата“. Това беше свърталище на подводничарите край Валехо, Калифорния — слабо осветено и украсено с парчета от почти всяка една подводница, плавала някога през Тихия океан към Съветския съюз. Там хората се готвеха за опасностите на морето или празнуваха оцеляването си на връщане. Капитанът събуди старшия си помощник в подводницата и заедно отидоха с колата до онова самотно място край един второкласен път, чийто паркинг се състоеше предимно от дупки. И наистина, откриха един понапил се член на екипажа на „Сийулф“, заседнал в телефонната кабина, който продължаваше да кандърдисва оператора от Белия дом. Маквийн измъкна своя човек от будката и му купи бира. Такъв си беше. Освен това знаеше, че морякът я заслужава. Всички заслужаваха по бира.
Това се случи през 70-те години, но спокойно би могло да стане и по всяко друго време през Студената война. В края на краищата Маквийн и хората му бяха участвали в разузнавателна операция, каквато историята на Америка не помнеше. Под кодировка, по-висока и от „свръхсекретно“, вече повече от четири десетилетия Съединените щати изпращаха десетки хиляди мъже в тесни стоманени цилиндри на шпионски мисии близо до назъбените брегове на Съветския съюз. Те трябваше да се притаят там, да събират информация за намеренията на врага и възможностите му за война по море. Идеалните хора за тази задача бяха подводничарите, създадени именно за тази цел — да дебнат почти безшумни и незабележими под вълните. Те бързо се превърнаха в едни от най-важните шпиони на Америка.
Никоя друга разузнавателна операция не е включвала толкова много поколения от една-единствена военна сила, и няма друг вид разузнаване, който да е излагал на риск толкова много американци. По 140 души на всяка подводница, по няколко подводници заедно! Почти всеки мъж, служил някога на американска нападателна подводница, е бил изпращан да наблюдава съветските пристанища и докове, да прослушва изпитанията на съветски ракети или да следи съветски подводници. Няколко подводници, например „Сийулф“, бяха специално оборудвани за подслушване на кабели или извличане на парчета от съветски оръжия, изстрелвани при опити и паднали на морското дъно. Никога не са участвали други мъже освен доброволци.
Шпионите подводничари стояли като самотни часови на фронтовата линия в една война, водена с ожесточение от двете страни. Само че в тази война най-важните оръжия не са били торпедата, а камерите, авангардните хидролокатори и всякакви други подслушвателни уреди. И макар да плавали в навярно най-силно развитите в технологично отношение съдове, тези мъже имали измамно прости задачи: „Опознай врага си.“ Разбери достатъчно, за да пресечеш внезапно ядрено нападение, да предотвратиш почти на всяка цена втори Пърл Харбър в ядрения век.
Мълчаливо и загадъчно, но преди всичко в пълна секретност, нападателните подводници са изпълнили две хиляди шпионски мисии и са следели непрекъснато движението на съветските подводници. Най-важно било следенето на подводниците от клас „Бумър“ — съветски съдове, по-дълги от футболно игрище и натоварени с до двадесет балистични ракети. Всяка от тези ракети може да носи до десет ядрени глави, а една-единствена ракетна подводница — да предизвика огнена буря, по-силна от всички пуснати бомби през Втората световна война, взети заедно. Подвижността на тези арсенали и фактът, че са скрити в морето, ги прави далеч по-неуязвими и по-опасни от бомбите, предвидени за изстрелване от самолет или от неподвижна точка на земята.