Пол Дохърти
Мистериум
(книга 17 от "Средновековни загадки")
На Айда Маргарет Берберо Терасино.
Няма по-обична и прекрасна майка.
Истинска християнка и най-добра учителка.
От изгрев до залез-слънце,
никога няма да те забравим.
Пролог
Soul-scot: последно заплащане за мъртвеца…1
Студен вятър връхлетя Темза. Реката, като широка мастиленочерна лента, осветена тук-там от блясъка на лампи или свещници, мощно се надигаше и бушуваше между бреговете си. Последните зимни дъждове заливаха като потоп великия кралски град Лондон, просмукваха се през сламените покриви на бедняците и се стичаха като водопади по тъмночервените керемиди на великолепните имения в Чийпсайд. Годината преваляше. Пролетта си проправяше път в скованата от студ страна отвъд Тауър. Скоро щеше да дойде времето на строгите Велики пости — въздържание, власеници, изкупление и покаяние. В лондонските църкви нямаше да остане и една свободна изповедална скамейка. Търсещите опрощение щяха да пълзят към кръста2, издигнат високо над Ризницата3, за да изповядат греховете си: горделивост, скъперничество, корист, алчност и най-лошия — убийство.
Летописците, седнали в скрипториумите4 на своите манастири и абатства, нахлупили качулки на обръснатите си глави, греещи облечените си в ръкавици ръце над мангали с разпалени въглени, бяха сурови в своята присъда. Убийството беше свило леговище в Лондон. Чудовището на Апокалипсиса, създадено от Каин, дебнеше и се прокрадваше из мизерните, тънки като конец улички на града. Убийството се притайваше из канавките на Чийпсайд и сновеше като някаква пробягваща, връхлитаща сянка по коридорите на дворците, по колонадите на помпозните имения и дори по настланите с плочи манастирски галерии, водещи до техните собствени килии. С рогатата физиономия на бабуин или на гаргойл5, то сякаш не се уморяваше отново и отново да нанася удари. И се угояваше и тлъстееше, растеше и се охранваше от другите грехове, свежи и кървави като късове месо, отрязани от ловеца: власт, похот, алчност, отмъщение, ненавист или страсти, отприщени на воля от прекомерно много ейл или вино. Хранеше се още и от древни грехове, смятани от всички за отдавна забравени, грехове, чиито корени бяха вкопани дълбоко като бурени в гробище, протягащи се надолу, за да пробият дъските на ковчега или ленения саван, и да засмучат грозна сила и мощ от някой славещ се с лошо име мъртвец. Летописците изреждаха същите ужасяващи деяния, които бяха описани и в регистрите на коронерите6 в Гилдхол7, с тяхната вечна литания за „смърт, различна от естествената“. Убийството изригна от мрака на Флийт Стрийт и блъвна по друма през Холборн, извън портите на Темпъл8, в сенките на Олдгейт и Крипългейт, на разстояние една стрела от Тауър, чак до подстъпите на Лондонския мост.
На 6 март, в лето Божие 1304-то, тридесет и втората година от царуването на крал Едуард I, в навечерието на празника на света Перпетуа и света Фелицита, загинали като мъченици на римската арена, убийството развя знамето си на бреговете на Темза при Куинсхийт, близо до малкия Параклис на Дъба. Жертвата му, Игнасио Инглийт, лежеше вързан, със запушена уста, опрян на мръсна стена в тясната уличка и се взираше в сразяващия душата кошмар на своята собствена, неочаквано връхлетяла жестока смърт. Той се бе вторачил ужасено в тъмния силует, който се суетеше над него — с лице, скрито зад маска, с нахлупена дълбока качулка, човекът тананикаше голиардската9 песничка за ученика, който се разхождал по обточена с цветя алея, за да срещне своята любима. Игнасио обичаше живота, но ако все пак се налагаше да умре, трябваше да се изповяда, да признае множеството си грехове, лъстивата си похот, изгарящата жажда за развеселяваща чаша най-силно бордо. Той беше съгрешил и същата тази вечер, в бардака „Утехата на Батшеба“10 беше се спазарил със сводниците, а после легна с едно момиче, женствено и нежно, с кожа мека като коприна и бяла като мляко, с коса червена като слънце и с устни по-сладки от медена пита. След това беше влязъл през съседната врата в кръчмата „Залите на Чистилището“, където бе поискал и изпил бокал от най-добрия кларет. Беше заспал, а после се събуди тук, в това ледено, гнусно преддверие на Ада. Не можеше да си спомни как се бе случило всичко. Сигурно е бил упоен с някаква пагубна отрова, добавена във виното му.
1
Погребална такса, заплащана някога за заупокойна молитва за душата на починалия. Някои глави на романа започват с по една фраза на англосаксонския от епохата или с архаични изрази. — Б.пр.
5
Каменни скулптури, предимно на глави, с гротескни изображения на животни, хора или фантастични същества, използвани като декоративен елемент в средновековната архитектура. Първоначалното им предназначение е било да отвеждат дъждовната вода, най-често чрез отвор през гърлото. — Б.пр.
6
Длъжностни лица, които разследват случаите на насилствена смърт; първоначално били назначавани да бранят интересите на короната в различните графства, от където идва и името им. — Б.пр.
7
От 12 в. нататък Гилдхол е сградата на градския съвет и кметството, а също и място, в което са заседавали и са уреждали проблемите си и съдебните си спорове водещите представители на различните търговски и занаятчийски гилдии. — Б.пр.
9
Голиардски песни — едни от първите образци на светска музика в Западна Европа; писани от странстващи музиканти, наричани голиарди; песните възпяват красотата на природата и насладите на живота, някои от тях са и сатирични. — Б.пр.
10
Алюзия за прелюбодейството на цар Давид и Батшеба (в Библията — Вирсавия) жената на Урий. Давид първо я съблазнил и тя забременяла, после пратил съпруга й на смърт, а след това „влязъл при нея и я «утешил»“, както е казано в притчата от Втора книга Царства, 12:24. От него тя ражда цар Соломон. — Б.пр.