— Видя ли човек? — попита Джанел.
— Не.
— При събуждане в определена фаза на съня истината и измислиците за кратко се смесват. На ново място си, така че е нормално да имаш кошмари. В моите кошмари не посещавам занятията. И в края на годината не знам нищо. В добрите нощи сънувам за напредъка на 3D принтирането и Джина Торес[18], облечена като Жената чудо. Но има и нещо друго…
Джанел спря Стиви, преди да влязат в залата за йога.
— Смятам, че всички ние сме тук заради нещо в главите ни, което не успяваме да извадим — каза тя. — Ние сме фиксирани в нещо. Аз искам да правя машини, ти искаш да разрешаваш загадки, Нейт иска да пише или не иска да пише, а Ели иска да живее в комуна, пълна с хора с творчески наклонности. Хейес прави шоу програми. Дейвид, предполагам, се занимава с игри. Виждала съм го да програмира. Потопени сме в собствения си свят. Твоят свят е реално място. Тук. Мисля, че мозъкът ти изпитва затруднения да обработи информацията. Сънувала си реалистичен сън. Нещо те е събудило. Минавайки през някои от фазите, човек вижда разни неща и си мисли, че е буден, но всъщност все още не се е отскубнал от съня. Сънят е странно нещо.
В разсъжденията й имаше логика.
— Как може да си толкова умна! — възкликна Стиви.
— Чета много — каза Джанел с усмивка. Отвори ципа на чантата си, прибра картата и затвори ципа. Джанел вършеше всичко старателно, включително прибирането на картата. — Просто съм невероятна.
Залата бе малка. Учениците оставиха чантите си в коридора и се струпаха вътре. Йогата бе предпочитана и постелките бяха на сантиметри една от друга. Стиви използва една от училищните — беше червена и миришеше леко на белина и крака.
Учителката, Даря, каза да седнат и да затворят очи, после засвири на малкия си акордеон. Трябваше да се съсредоточат в дишането си, но Стиви постоянно се връщаше към момента, когато се събуди и видя думи на стената. Случката се въртеше като грамофонна плоча в съзнанието й. До каква степен се бе разсънила, когато стъпи на пода, когато се опита да запомни думите?
Нямаше как да знае, сънищата бяха пълни със загадки. Даря им каза да застанат на четири крака и да гледат към пода. Стиви бе новак в йогата и скоро се наложи Даря да дойде и да промени позицията на ръцете и краката й. Стиви бе изгледала няколко видео клипа, за да се подготви за заниманието, но в момента се бе отнесла и движенията й не се получаваха както трябва. Изоставаше много от другите. Коляното й бе на неправилно място, ръката й не бе достатъчно високо, завъртанията й не бяха пълни. Даря й говореше тихо с мекия си глас и постоянно променяше позицията на тялото й, накрая се настани до Стиви, като продължи да дава наставления на класа. Как бе възможно всички други да са наясно с йогата?
Единственото предимство на тази ситуация бе, че съзнанието на Стиви се пречисти. Изглежда, причината бе в упражненията. Такава ли бе целта им? Съсредоточаваш се в това потните ти длани да не се хлъзгат по постелката и преставаш да мислиш?
Стиви остана доволна, че часът приключи с лежане на пода като труп.
— Довечера ще снимате, нали? — попита Джанел, когато излязоха в коридора да си вземат чантите. — Защото ние с Ви ще…
Тя ровеше трескаво в чантата си — опипваше дъното, проверяваше джобовете.
— Картата ми. Няма я. Сложих я тук. Ти си свидетел.
— Да, сигурна ли си, че я няма?
Джанел отвори страничното отделение. Нито следа от карта.
— Как е изчезнала, по дяволите! Някой я е взел? Трябва да я намеря. Тя ми осигурява достъп… а ако нямам достъп…
— Ще я потърсим — каза Стиви, която вече бе клекнала на пода и опипваше около чантите, които все още не бяха прибрани от собствениците си.
— Таксата за нова е сто и петдесет долара — проплака Джанел. — Мамка му, мамка му!
— Спокойно. Може някой погрешка…
— Как? Да бръкне в чантата ми и да я вземе? Трябва да кажа на Пикс. Кой краде карти? Кой ме е обрат?
Джанел се бе разстроила. Не бе свикнала с такива безобразия. Със сигурност бе прибрала картата в чантата си.
— Може някой да е решил да се пошегува.
— Като вземе картата ми?
Стиви се канеше да каже: „Или като прожектира писмо на стената“. Но тъй като не бе ясно дали последното е истина, се въздържа. Втора странна случка за много кратък период от време. Писмо и ключ. Това определено приличаше на игричка. Стиви настръхна.
Една игра не може да е забавна за онзи, който не знае, че участва в нея.
14
Бе осем часът вечерта, перфектното време за слизане под земята.