— Точно така.
— Как влязохте в тунела?
Сърцето на Стиви подскочи в гърдите й.
— Аз отключих катинара.
— Как го отключи?
— С кламер.
Детектив Аджитър повдигна едната от добре оформените си вежди, показвайки за пръв път някаква емоция.
— С кламер, а?
— Да. — Нямаше как да отрече. Беше отключила катинара. Сбогом, „Елингам“. Беше много забавно, но всичко приключи.
— Как се научи да отключваш ключалки така?
— Чрез ютюб — отвърна Стиви и сви рамене.
Искаше да покаже, че тази работа не е сложна и всеки може да я свърши, но не бе сигурна дали й се е получило.
— Някаква причина?
— Не! Лесно е! Много хора го правят. Просто хоби.
Това не бе прозвучало добре. Нищо особено! Бърникам ключалки за забавление.
— Лари ми каза, че се интересуваш от правозащитните дейности.
— Да — потвърди Стиви.
— Ние нямаме навика да отваряме врати с шперц.
— Така е. Знам.
Детектив Аджитър се почеса по ухото, след което каза:
— Когато приключихте работата си в тунела, заедно ли си тръгнахте, или на групички?
Странно. Тя не попита за отварянето на капака. Напрегна се и мислите й зациклиха за секунда.
— Тръгнахме си заедно. Само Марис и Хейес… те останаха.
— Знаеш ли какво са правили?
— Мога само да предполагам.
— Какво предполагаш?
— Те са се натискали. Нещо такова е станало.
Жената се подсмихна и надникна в бележника си.
— По време на снимките сте пуснали изкуствена мъгла. Знаеш ли как се прави тя?
— Имахме машини за мъгла.
— Нещо друго използвахте ли?
Странен въпрос.
— Не.
— Само трите машини?
— Точно така.
Ама тя защо питаше за машините за мъгла?
— Това е, общо взето, Стиви. Освен ако не се сещаш за нещо необичайно?
Стиви напрегна мозъка си. Естествено, там бе съобщението на стената. Онова, което тя вероятно си бе представила. Как да кажеш на полицай нещо, което може да не е истина.
С изключение! Героите в романите постъпват така и винаги се оказва от полза.
— Нищо не се сещам — каза Стиви.
— Добре. Разпитът приключва в десет и двайсет.
Тя спря устройството и Стиви се надигна от мекия фотьойл.
— Какво се случи с Хейес? — попита Стиви.
Жената вдигна глава.
— Трябва да изчакаме доклада на съдебните медици.
— Да — каза Стиви и се изчерви. — Естествено. Извинете.
Тръгна към вратата. Когато стисна облата кристална дръжка, се сети за нещо.
— Картата на Джанел.
Детектив Аджитър остави тефтера си и се извърна.
— Какво за нея?
— Приятелката ми Джанел. Някой взе картата й. В четвъртък, когато влязохме в часа по йога, тя бе в чантата й. Но на излизане я нямаше. На следващия ден лежала на пътеката пред нашата къща.
— Мислиш, че някой я е взел? Може да я е загубила?
— Беше защипана в предния джоб на чантата й. Видях я. Използва я, за да влезем в часа по йога и я прибра в предния джоб. Когато излязохме, я нямаше. В петък някой я подхвърли отвън.
— Каква е фамилията на Джанел?
— Франклин.
Жената записа информацията в бележника си.
— Благодаря ти, Стиви. Може да си ходиш.
В главното фоайе двама охранители разговаряха с полицаи. На никого не му направи впечатление, че Стиви е излязла от кабинета на Елингам. На стълбищната площадка видя, че Чарлз беседва с доктор Куин и неколцина други учители. Напусна сградата.
Бе се заоблачило. Кампусът бе неестествено притихнал, всички се бяха прибрали по къщите си. За много неща се тревожеше Стиви в момента, много неща чувстваше и от много неща се страхуваше. Но на преден план в съзнанието й изпъкваше мъглата. Тя защо бе питала за мъглата? Какво толкова имаше в нея? Това не бе случайно. Тя бе питала два пъти.
Замисли се за нещата, които знаеше за машините за мъгла. Те бяха взети под наем. Създаваха изкуствена, миризлива мъгла.
Нещо се опитваше да изплува в съзнанието й. Мъгла. В друг контекст… Мъгла…
Сух лед. Тя бе видяла сух лед. В работилницата, когато Джанел и Даш се припираха за гредите. Даш погледна в контейнера със сух лед и каза, че с машините за мъгла се работи по-лесно.
Стиви спря насред пътеката, извади телефона си и написа „сух лед“ в Гугъл. Прегледа резултатите. Погледът й се спря на един, който съдържаше думата „безопасност“.
Сухият лед е втвърден въглероден двуокис… обикновено не е опасен, но трябва да се борави внимателно с него… пречистен до въглероден двуокис… да се използва в проветряеми помещения заради опасност от хиперкапния[19]… въглеродният двуокис измества кислорода, особено в ниските части на сградите, тъй като е по-тежък. Може да се стигне до изпадане в безсъзнание и смърт. Процесите са бързи…
19
Повишено съдържание на въглероден диоксид, респективно въглеродна киселина в кръвта. — Б. пр.