Чувства се излишен и решава да излезе на чист въздух. Стои минута-две пред входната врата и оглежда колите, паркирани от другата страна на улицата. Търси с поглед сам мъж, седнал зад волана на някоя, но не вижда никого. Изведнъж се сеща, че не е видял на поклонението Холи Мрънкалото.
Заобикаля сградата и отива на паркинга за посетителите — ето я и Холи, седи на стълбите на задния вход. Носи грозна кафява рокля, стигаща до прасците ѝ. Косата ѝ е сплетена на две плитки, навити над ушите. Ходжис си помисля, че тя прилича на принцеса Лея, спазвала цяла година диетата на Карън Карпентър73.
Холи вижда сянката му на тротоара, сепва се и се опитва да скрие онова, което държи. Ходжис се приближава и вижда между пръстите ѝ наполовина изпушена цигара. Холи разтревожено го поглежда изпод око. Погледът ѝ е като на куче, което често бият с вестник, задето се е изпикало под масата.
— Моля ви, не ме издавайте пред майка ми. Тя си мисли, че съм ги отказала.
— Гроб съм — обещава Ходжис, отбелязвайки наум, че Холи е достатъчно голяма да не се плаши от неодобрението на майка си по отношение на вероятно единствения ѝ лош навик. — Може ли да седна до теб?
— Не трябва ли да сте вътре с Джейни? — промърморва тя, но се отмества, за да му направи място.
— Излязох да глътна малко чист въздух. Пък и освен Джейни не познавам никого.
Тя го поглежда с искреното любопитство на дете:
— С братовчедка ми любовници ли сте?
Ходжис се сконфузва, но не от въпроса, а задето го напушва смях. Май трябваше да я остави да си пуши скришом и да се върне в залата на погребалната агенция.
— Да речем — промърморва, — че с нея сме добри приятели. И да приключим тази тема.
Холи повдига рамене и изпуска дим през ноздрите си.
— Няма нищо лошо една жена да има любовници, щом иска. Аз не искам. Мъжете не ме интересуват. Но не съм лесбийка — казвам го, за да не останете с погрешно впечатление. Поетеса съм.
— Сериозно?
— Да — казва тя и добавя, сякаш става дума за едно и също: — Майка ми не харесва Джейни.
— Така ли?
— Смята, че е несправедливо, задето е наследила куп пари от Оливия. Може и да е права, обаче на мен ми е все едно.
Прехапва си устните по начин, който предизвиква у Ходжис смущаващо чувство за дежа вю. След секунда се сеща: Оливия Трилони правеше същото по време на разпитите. Кръвта вода не става.
— Не те видях в залата — отбелязва.
— Няма и да вляза. Тя не може да ме застави. Не съм виждала мъртвец и не искам да виждам. Ще сънувам кошмари.
Загасва цигарата, като я смачква отстрани на стъпалото — не я натиска, а я мачка отново и отново, докато филтърът се скъсва. Лицето ѝ е като бяло матово стъкло, трепери като лист (коленете ѝ се удрят едно в друго) и ако не престане да дъвче долната си устна, ще я разрани до кръв.
— Гадно е да гледаш труп — добавя и вече не мънка, а извисява глас, сякаш всеки момент ще закрещи. — Този ритуал е гаден, отвратителен, противен!
Ходжис я прегръща през треперещите ѝ рамене, очаквайки тя да побегне, но не и преди да го нарече женкар и да го зашлеви. Но за негова изненада постепенно треперенето престава и Холи дори слага глава на рамото му.
— Права си — промърморва той. — Поклонението пред мъртвите е най-неприятното. Утре ще е по-поносимо.
— Ще е затворен ли ковчегът?
— Да. — Ходжис ще помоли Джейни да затворят ковчега, иначе братовчедка ѝ пак ще виси при катафалките.
Холи го поглежда, лицето ѝ е открито като на дете. „Колко е наивна — казва си той, — бог не я е надарил нито с остроумие, нито с хитрост.“ След време ще съжалява за погрешното си заключение, но сега отново се замисля за Оливия Трилони и как медиите и полицаите, включително негова милост, ѝ отровиха живота.
— Обещавате ли?
— Да.
— Дайте ми честна дума.
— Честна дума — да пукна, ако излъжа. — След малко, все още мислейки за Оливия и за виртуалната отрова, с която Мистър Мерцедес я е натъпкал, той пита: — Вземаш ли си редовно лекарствата, Холи?
Тя изненадано се ококорва:
— Как познахте, че пия лексапро? Тя ли ви каза?
— Никой не ми е казал. Не е необходимо. Твърде дълго съм работил като детектив. — Прегръща я още по-здраво и приятелски я разтърсва. — А сега ми отговори. Ама честно.
— Лекарството е в чантата ми. Днес не съм го пила, защото… — Тя пискливо се изкисква. — Защото от него често ми се пишка.
— Ако ти донеса чаша вода, ще го изпиеш ли?
— Да. Заради вас. — Холи отново вперва в него очите си — наивни като на дете, гледащо възрастен: — Вие сте добър човек. Харесвате ми. Джейни има късмет. За разлика от мен — не ми върви в живота. Дори гадже не съм имала…
73
Карън Карпентър (1950-1983) — американска певица и перкусионистка, чиято смърт вследствие на тежка анорексия привлича общественото внимание към това заболяване. — Б. пр.