— Здравейте, господа — кимва им.
— Ще ви помоля да напуснете местопроизшествието, сър — казва единият, — но ако сте били свидетел на това… — Посочва останките от горящата кола. — В такъв случай останете наблизо, за да дадете показания.
— Не само бях свидетел, а трябваше да бъда в този автомобил. — Ходжис изважда портфейла си, отваря го и показва полицейската си карта с червен печат „В ОСТАВКА“. — До есента бях в един екип с Пийт Хънтли. Мисля, че трябва да му позвъните веднага.
— Колата ваша ли е, сър?
— Да.
— Тогава кой е бил на волана? — пита другият полицай.
23.
Брейди се връща вкъщи доста преди обед — разрешил е всичките си проблеми. Съседът от отсрещната къща, старият господин Бийсън, стои насред двора си.
— Чу ли? — обръща се към Брейди.
— Какво да чуя?
— Взривиха нещо в центъра. Имаше голям облак дим, но се разнесе.
— Нищо не съм чул, радиото в колата свиреше силно.
— Фабриката за бои е експлодирала, така си мисля. Почуках на вратата ви, но майка ти не отвори. Сигурно спи. — Лукавият му поглед сякаш добавя: „Пак се е напила.“
— Да, сигурно — отвръща Брейди. Не му харесва, че любопитният дърт кретен е чукал на вратата. Според него най-добрите съседи са онези, които не ти се мяркат пред очите. — Извинете, но бързам, господин Бийсън.
— Предай поздрави на майка си.
Брейди отключва, влиза и заключва след себе си. Подушва въздуха. Нищо. Или… почти нищо. Може би се долавя неприятен дъх — като мириса на пилешки кости, престояли няколко дни в кофата за боклук под мивката.
Отива в спалнята ѝ. Отмята чаршафа и изцъклените ѝ очи се втренчват в него. Вече не му се струват толкова страшни. Много важно, че съседът Бийсън любопитства, майната му на дъртия клюкар. Най-важното е да удържи положението само още няколко дни. Майната им и на обвиняващите очи на маминка. Вината не е в него — тя сама причини смъртта си. Както трябваше да стане и с дъртия ДВО. Майната му и на него, голям праз, че не се самоуби, ето че го няма вече. Вече наистина е в оставка. Да Вониш в Отвъдното, ДВО Ходжис.
— Справих се, мамо — казва Брейди. — И ти ми помогна. Само във въображението ми, но… — Но не е съвсем сигурен. Може би тя беше там наистина и му напомни да заключи колата на ченгето. Беше забравил да го стори. — Е, благодаря ти — промърморва почти искрено. — Благодаря ти за всичко. Съжалявам, че си мъртва.
Изцъклените ѝ очи все така обвиняващо се взират в него.
Той посяга — колебливо — и ги затваря, както е виждал във филмите. За няколко секунди клепачите остават склопени, но изведнъж се вдигат като повредени стари щори и очите на мъртвата пак се вторачват в него. Казват му: „Ти ме уби, муцинко.“
Настроението му се разваля и той закрива лицето ѝ с чаршафа. Слиза в дневната и пуска телевизора, като очаква, че поне един от местните канали ще предава от мястото на произшествието, но няма репортаж. Това го вбесява. Няма ли да се усетят, че в колата се е взривила бомба? Очевидно не. Очевидно шибаното кулинарно шоу на Рейчъл Рей76 с любимото ѝ руло „Стефани“ е по-важно.
Изключва телевизора (ненапразно наричан от мнозина „идиотска кутия“), бързо слиза в контролния си център, включва с гласова команда „Хаос“ компютрите и спира самоубийствената програма с друга гласова команда — „Тъмнина“. Започва да танцува, размахва юмруци и си тананика песента „Бим-бам, вещицата пукна“77, като заменя вещицата с ченгето. Надява се, че това ще повдигне настроението му, но напразно. Първо слухтящият съсед, после обвиняващите очи на майка му… защо се бъхти толкова, та да му отнемат удовлетворението, което е заслужил?
Все едно. Предстои му важна работа — да се подготви за концерта. Сяда до дългата работна маса. Изсипал е в три буркана от майонеза металните топчета, които бяха в елека-бомба. До бурканите има кутия с найлонови пликове с вместимост четири литра за съхранение на храни. Започва да ги пълни (без да ги препълва) със сачмите. Работата го успокоява и доброто му настроение постепенно се завръща. Тъкмо свършва, когато проехтява параходна сирена.
Той вдига глава и се намръщва. Програмирал е този сигнал, за да известява за ново съобщение в „Синия чадър“. Не, невъзможно е! Единственият, с когото общува в този сайт, е Кърмит Уилям Ходжис, ДВО, което освен „детектив в оставка“ означава и „да вониш в отвъдното“.
Оттласква се с крака, закарва стола на колелца пред компютър 3 и се взира в екрана. Върху иконката със синия чадър се е появило червено кръгче с цифрата 1. Той кликва върху него и изумено зяпва: наистина има съобщение.
76
Рейчъл Рей — популярна американска телевизионна водеща, носителка на няколко награди „Еми“ заради прочутото си кулинарно шоу. — Б. пр.
77
Песен от прочутия музикален филм „Магьосникът от Оз“ (1939) на „Метро Голдуин Майер“. — Б. пр.